Когато Ашли Джун беше почти на осем години, майка й започна да я гледа по странен начин. Привечер, докато я изтъркваше внимателно и грижливо я проверяваше за видими драскотини, преди да я прати на училище, поспираше, докато го върши, както не беше постъпвала преди. Докато Ашли Джун се обличаше, майка й оглеждаше със сериозно изражение гърдите й, което я караше да се стеснява.
— Почакай — нареди и майка й в една подобна вечер. Времето напредваше. Бяха минали петнайсет минути, откакто капаците се вдигнаха автоматично. Отвън блещукаха звездите. Луната ставаше все по-ярка.
— Мамо?
— Обърни се настрани. — Очите на майка й се стрелкаха напред-назад. Ашли Джун искаше да срещнат нейните, но не се случи. Погледът на майка й обхождаше гръдния й кош, като че разчиташе миниатюрни букви по голата й кожа и нито веднъж не се вдигна нагоре, за да срещне този на Ашли Джун.
Едва когато челото на майка й изведнъж се сбърчи, Ашли Джун започна истински да се тревожи. Майка й никога не се мръщеше — това беше забранено. Тези линии изглеждаха така чужди на челото на майка й, все едно, че към кожата й бяха притиснати тънки конци за шиене.
— Какво има, мамо?
Тя поклати глава и не обясни нищо. Помогна на Ашли Джун да нахлузи блузата и да си обуе обувките. Когато Ашли Джун излезе, майка й не я предупреди да е внимателна, както постъпваше обикновено. Устните й бяха стиснати в права линия, а очите й бяха на хиляди километри разстояние.
Това тежа на душата на Ашли Джун през цялата нощ в училище. Когато се завърна у дома, първото, което желаеше да стори — дори преди да е свалила слънчевите си очила, — беше да прегърне майка си.
Само че не я видя с влизането си.
— Мамо?
Ашли Джун се закова на място в преддверието. Майка й винаги си бе вкъщи, когато се прибереше. Посрещаше Ашли Джун в антрето, помагаше й да свали обувките си и щом вратата бъдеше добре затворена, погалваше нежно лицето й.
— Не пораствай — казваше често и щипваше леко още пухкавите й бузки.
Но този ден майка й не я чакаше в коридора. Смутена, Ашли Джун махна слънчевите си очила. И в този миг до слуха й стигнаха приглушени и настойчиви гласове, идващи от спалнята на родителите й. Тръгна натам. Чу през затворената врата как майка й повишава глас — леко писклив и изпълнен с паника, с какъвто не я беше чувала да говори никога преди. После, за изненада на Ашли Джун, прозвуча друг глас. Беше на баща й.
Той никога не се прибираше толкова рано.
Почука на вратата, но те явно не я чуха, защото отново заговориха един през друг.
Натисна бравата и бутна.
