Тя се поколеба дали да не седне в скута му. Понякога, когато той беше в достатъчно добро настроение и беше пийнал малко повечко, позволяваше й да се покатери в скута му. Подрусваше я и я оставяше да се покиска за няколко секунди. В такива моменти неговият скут се превръщаше в най-забавното и най-безопасно място на света за Ашли Джун. Но този ден не седна там. Настани се до него. И в продължение на седмици след това не спря да се чуди дали нещата биха се развили различно, ако само беше избрала да седне в скута на баща си.
— Миличка, има нещо, което трябва да свършим — каза й. Обикновено топла и носеща успокоение, ръката му върху рамото й лепнеше и потреперваше.
— Какво е то, тате?
— Няма да почувстваш почти нищо — увери я.
— За какво говориш, тате?
Той се умълча и обърна глава настрани. В различна посока от нея, като че не желаеше тя да зърне лицето му.
— Растеш — заговори, все така извърнат встрани.
Ашли Джун не каза нищо.
— А когато растеш, тялото ти… се променя. Започват да се случват неща, които не са под твой контрол.
Ашли Джун почувства как бузите й пламват.
— Ще имам гърди — избъбри срамежливо тя, като се надяваше моментът да отмине бързо. — Мама вече ми го каза. Според нея няма да се случи поне още няколко години. И нямало защо да се тревожа, защото било естествено.
Непознатият мъж почука по масата. Целта му беше да привлече вниманието на баща й. Широките му рамене излъчваха нетърпение. Отметна глава и посочи с брадичка часовника на стената.
— Има нещо обаче, което мама никога не ти е обяснявала — каза бащата на Ашли Джун. — Не е споменавала за една друга промяна, която ще настъпи в тялото ти. Скоро. По всяка вероятност. Нямаме представа точно кога. Може да не се случи още година, две или дори пет. Но понеже диетата ти е изцяло месна, възможно е моментът да дойде скоро. След месец, седмица или дори утре. — В гласа му се усещаше суровост, а напрегнатото му тяло излъчваше нещо непривично, което го караше да изглежда като различен човек — И не можем да допуснем да бъдем сварени неподготвени, ако тази промяна… вземе, че настъпи в училище, в класната стая, в автобуса или на улицата. Насред тълпа, в разгара на нощта.
— Каква е тази промяна?
— По-добре да се погрижим сега, отколкото да чакаме. Така или иначе трябва да се свърши. По-добре да го направим, преди промените да настъпят — не спираше да реди той, като че се мъчеше да убеди сам себе си.
— Какви са тези промени, тате?
Той подскочи, сякаш изненадан от нейното присъствие до него.
— Ще започнеш да кървиш.
