— Мамо? — прошепна немощно, като едва изтласкваше сричките от устата си. Помъчи се да заговори по-силно, но гласът й съвсем изтъня. Чу да разговарят мъже. Баща й. И лекарят. Хвърли поглед над облегалката на дивана и ги видя да стоят до стелажа с книги. Тонът им беше приглушен, а позите прегърбени.
— Сериозно ли говориш? — попита баща й лекаря.
— Все някой трябва да отиде. Онези деца не могат да оцелеят сами в купола.
— Джоузеф, не знам…
Двамата мъже останаха взрени един в друг за дълго време, като никой не желаеше пръв да отклони поглед.
Лекарят стягаше и отпускаше юмруци. Кожата по тях бе осеяна с петънца засъхнала кръв. Нейната кръв.
— Трябва да бъде един от нас двамата, Тобайъс — заговори. — И двамата сме наясно с това. Ние сме единствените, които можем да минем за учени в Института за хепъри. А аз не възнамерявам да се откажа от позицията си в „Домейн“. Жизненоважна е от стратегическа гледна точка. Между другото почти съм пробил охранителната система на петдесет и деветия етаж.
— Винаги можеш да се върнеш — възрази баща й. — Дори да се прехвърлиш в Института, пак можеш да се връщаш в „Домейн“ денем.
— Знаеш ли какво, ти си пълен идиот — избухна лекарят. — Няма начин да оставя близките си да се грижат сами за себе си.
Баща й се озъби.
— О, значи вместо това ще оставиш момичето в купола да се грижи само за себе си? Налага ли се да ти напомня, че тя е половината от Ориджин? И че е само на седем, а всички възрастни от купола са избити, че около нея няма друг, освен няколко бебета? Както и че й остават десет години до края на инкубационния период?
По лицето на лекаря пробяга нерешителност.
— А налага ли се аз да ти напомням, че другата половина от Ориджин е моят син? Който е само на седем и не е изключено да допуска грешки и когото гледаме да държим у дома възможно най-много, също както днес. Нямам намерение да се вдигна и да го оставя сам за седмици или месеци наред!
— Има майка си…
— Не!
— Тогава ще отидем и ще приберем момичето още сега. Не ни оставяш избор. Ще ги отведем в Мисията заедно с Джийн!
— Не! — кресна лекарят така силно, че баща й потръпна. — Заклехте се никога да не постъпвате така. Ако просто я отвлечем, те ще схванат какво става и ще дойдат за нас чак в планините…
