— Защо? Да не би да казвате това, понеже действията ми приличат на пиратство? А нима познавате някой по-голям пират от Англия? Тя претърсва и конфискува търговските кораби на мирни държави както си иска. Затваря пристанищата на другите нации по собствено усмотрение. Умъртвява търговията, а така ликвидира и препитанието на народите. По този начин тя оставя без хляб милиони трудолюбиви работници само за да заграби всичко за себе си. Това, което върши на едро, аз го върша на дребно. Докато тя извършва прегрешения спрямо другите народи, които нямат никаква вина, аз нападам честно и открито един неприятел, който се показа безскрупулен и непримирим. Осъдете ме, ако можете! Нима на Англия не служат стотици корсари? А що за хора са те? Спомнете си само за подлия и недостоен Шутър, който не е човек, а сатана! Нима трябва да сложим оръжие и да погинем беззащитни, като страхливци? Аз имам да изпълнявам свещени задължения. На кораба ми се намират четиридесет храбри мъже, които трябва да изхранвам, но не си мислете, че с тях свършва моето семейство. В Бенгалия има възрастни хора, които са служили във френските колонии, и сега не получават никаква пенсия от англичаните. Имам много заселнически семейства, които са били разорени от колониалните войски на Англия. Имам бедни французи, които са напуснали Франция без средства, изгонени от Конвента. Те имат нужда от малко пари, за да разработят парче земя. Имам духовници, които са отишли сред туземците, за да проповядват Божието слово, но при сегашното положение на нещата са застрашени да останат без издръжка. Е, добре, аз се грижа за всички тези хора. Давам пенсии на инвалидите, обезщетения на разорените, помощи на заселниците, закрила и издръжка на мисионерите. Ако аз не сторя това, Франция няма да го направи. В Париж не отварят писмата, в които чадата на тази страна молят за помощ от далечните краища на света. Какво ще стане с тях, ако Робер Сюркуф сложи оръжие и след това бъде принуден да вдигне ръце от тях?
Дейвидсън скочи от мястото си, за да подаде ръка на смелия моряк.
— Капитане, всичко това ми е известно — извика той, — защото и с мое посредничество се разделят много от тези помощи. Франция няма представа с какъв човек разполага в този отдалечен кът на земното кълбо и…
Той беше прекъснат; влезе един моряк на Сюркуф и му съобщи, че завчера „Eagle“ е нападнал една плантация на източния край на острова, като е отвел със себе си един свещеник.
— Откъде научихте?
— Току-що хвърли котва един холандски двумачтов кораб; те ни разказаха.
— Значи не е измислица. Виждате, Дейвидсън, че не мога да стоя със скръстени ръце. Този човек иска да спечели наградата, обявена за главата ми от управниците на Англия. Но до ден-днешен аз напразно търсих някаква следа от него. Сега обаче я намерих и ще му покажа главата си. Сбогом, Дейвидсън! Зарязвам всичко тук, защото съм сигурен, че скоро пак ще се видим!
Капитанът на корсарите се отдалечи бързо в едно такова настроение, което можеше да се нарече почти въодушевление. Отправи се към кораба си и след по-малко от четвърт час той излизаше вече от малкото пристанище, а едва Калима остана зад гърба му и двама души се спуснаха на носа към надписа „Jeffrouw Hannje“, за да го заличат. Това стана за кратко време и след това отново поставиха истинското име на кораба „Le faucon“ (Сюркуф е давал на кораба си и други имена, например „Бретан“, името на своята родна провинция. Б. нем. изд.).
Вятърът беше благоприятен и „Сокол“ достигна източния край на Ява за три часа. Там някъде трябваше да се търси въпросното поселище. Като се движеха между източния бряг на Ява и остров Бали в посока Кап Седано, скоро те видяха край устието на един поток развалините на няколко къщи. До тях неколцина души се бяха вече заели да строят нови. Сюркуф нареди да свалят платната, приближи се доколкото бе възможно до сушата и се качи в една лодка, за да го отведат до брега. Хората бяха забелязали кораба и приближаващата се лодка и се бяха оттеглили бързо под закрилата на близката гора от железни дървета (дърво с изключително здрава дървесина. Б. пр.). Когато капитанът слезе на брега, видя изгорени къщи, опустошени градини и нивя, но не видя нито един човек, който би могъл да му даде сведения. Едва след дълго викане отдалече се дочу човешки глас, който питаше:
— Какъв е този кораб?
— Френски — отвърна той.
От предпазливост той не беше вдигнал флага си. Но след отговора му не мина много време и из храстите се разнесе шумолене. От тях излезе човек, който държеше в десницата си здрава тояга. Беше бял.
— Приближете се и не се страхувайте — каза капитанът. — Аз съм приятел на всички миролюбиви хора. Не само че няма да ви сторя зло, но ще ви помогна. Впрочем, нали виждате, че съм сам. Моите двама гребци останаха в лодката.
Тогава непознатият се приближи. Имаше високо, широкоплещесто и мускулесто тяло, умно лице, по което се четеше дълбока скръб. Беше облечен само с тънки бели панталони и бяла блуза.
— Вашият кораб ни се стори подозрителен — каза той извинително, — затова се оттеглихме.
