Той се поклони и отстъпи няколко крачки назад, за да си поиграе с двата пистолета, които извади от джобовете си. Мъжете, които до един бяха невъоръжени, се скупчиха близо един до друг и зашепнаха смутено. Обаче нежният пол разглеждаше с боязливо любопитство прочутия капитан на корсарите и неговите подчинени, които, въоръжени до зъби, бяха преградили задната палуба от останалата част на кораба.
Съвещанието на мъжете приключи и най-възрастният от тях взе думата:
— Капитан Сюркуф, признаваме, че ни поставихте в твърде несигурно положение. Наш дълг би било да се бием с вас. Чакайте!… — прекъсна се той, като забеляза, че при последните му думи Сюркуф запъна спусъците на пистолетите си — … оставете ме да довърша! Трябваше собствено да се бием с вас, но сам казахте с право, че присъствието на нашите жени и дъщери изисква да се съобразяваме с тях. Затова между нас ще бъде сключено примирие, което ще продължи до зазоряване. В замяна на това искаме от вас стриктно спазване на вашето обещание!
— То ще бъде изпълнено — давам ви честната си дума, — отвърна Сюркуф. — Но ще ми разрешите едно необходимо условие. Докато се намирам при вас, никой не бива да идва на борда или да напуска борда без изричното ми разрешение; никой не бива и да предприема нещо, което би могло да застраши сигурността ми, а с това да постави и вас в опасно положение. Корабът ми ще остане до вашия, за да бди над изпълнението на условията ми, а щом слънцето се покаже на хоризонта, примирието ще изгуби сила. Нека си подадем ръцете като честни хора в знак на разбирателство!
Условията бяха приети и всички си стиснаха ръцете в знак на това, че те ще бъдат спазвани. Капитан Сарълд даде знак и музиката започна да свири отново. Мъжете и жените пак можеха да се движат по предната палуба. Приятели и неприятели се смесиха помежду си. Хората от „Сокол“ се държаха толкова възпитано и мило към жените, че всеобщото удоволствие не беше помрачено ни най-малко.
Най-сетне, отдавна беше минало полунощ, Сюркуф направи знак по време на една пауза, че иска да говори. Около него се образува кръг от хора.
— Дами и господа — каза той, — ще трябва вече да се сбогувам с вас. Благодаря ви за честта, която ми оказахте, като ми разрешихте да участвувам във вашата забава. Но още повече ви благодаря, че не бях принуден да употребя оръжията си. Обичам мира, но не се боя от битките. Ако бяхте отблъснали предложенията ми, мнозина от вас нямаше да бъдат живи сега, а този кораб щеше да бъде на път към някое френско пристанище като моя плячка. Опитайте се да разпространите моята молба между вашите познати: нека не ми се съпротивяват необмислено, когато вдигна флага си. Кораба, на който веднъж стъпя като враг, ще напусна или като победител, или ще го вдигна във въздуха заедно с екипажа и със самия себе си. Това непоклатимо решение е тайната на моята непобедимост. Англия непрекъснато нанася непоправими щети на моето отечество. Следователно не се сърдете на мен, когато вземам контрамерки. Англия ни отне или разруши най-добрите военни кораби; тогава не ме укорявайте, ако пленявам всеки английски плавателен съд, който срещна. Сега ще се разделим в мир. Да си пожелаем заради вас да не се срещаме в открито море, защото тогава аз ще бъда онзи, който ще кани на танц. Само че той няма да бъде толкова миролюбив. Нека все пак капитан Сарълд остане с убеждението, че неговият кораб е единственият английски кораб, на който Робер Сюркуф е стъпил, без да го повлече после след себе си. И той трябва да благодари за това на жените! Сбогом!
Пет минути по-късно „Сокол“ излетя с опънати платна в открито море. Капитаните се върнаха на корабите си, обогатили опита си с убеждението, че Франция разполага с един моряк, който се е родил за по-висши цели. В тяхно лице Сюркуф беше намерил нови и ревностни разпространители на славата си (И празничната вечер на английския тримачтов кораб е исторически факт. Б. пр.)…
След малко повече от седмица в Пондишери пристигна новината, че Сюркуф е пленил английски търговски кораб на географската ширина на Коломбо. После срещнал една корвета (Корвета — малък кръстосвач. Б. пр.) с двадесет и пет оръдия, която се опитала да му отнеме плячката. Обаче той заловил и нея, след което отвел двата кораба на остров Мавриций. Тази напълно достоверна новина никак не допринесе за намаляване на страха от дръзкия корсар. Индийският губернатор вземаше мерки след мерки: изпращаше военни кораби, за да заловят или убият Сюркуф, дори обяви голяма награда за главата му, но всичките му усилия останаха безрезултатни.
Планът на Наполеон да нападне Англия в Индия се провали от некадърността на неговия адмирал. А тук един-единствен човек, капитан на малко корабче, вся ужас из всички индийски владения на гордия Албион, и то такъв ужас, който нанесе невероятни щети на английската търговия, понеже вече много рядко някой се решаваше да прекоси онези ширини с богат товар, а застрахователните банки искаха високи суми, преди да приемат гаранцията на някой товар, който щеше да бъде превозен през ловния район на Сюркуф.
