Естествено славата на подвизите му отдавна беше проникнала до Франция, и то особено чрез губернатора на остров Мавриций, където Сюркуф обикновено оставяше пленените кораби и откъдето пристигаха в Париж паричните суми от тази плячка. Заинтересуваха се от него. Военноморските власти започнаха с него тайни преговори. През трета или четвърта ръка му правеха все по-изгодни и по-изгодни предложения, но той се преструваше, че не ги разбира, или пък че ги счита за празни приказки.
И ето внезапно се разнесе слухът, че един от известните верни хора на английското правителство е пристигнал в Индия със специални пълномощия, за да спечели наградата, обявена за главата на Сюркуф. Беше кръстил кораба си „Eagle“, тоест „Орел“, за да даде да се разбере колко много превъзхожда „Сокол“. Този капитан се казваше Шутър, имаше много бурно минало и тъмната слава на човек, който бе въвел на кораба си жестока дисциплина.
Истинността на този слух се потвърди, след като твърде скоро се разчу, че Шутър пленил няколко малки френски търговски кораба. Беше избил екипажите им, въпреки че бяха паднали в ръцете му напълно невъоръжени. Тази жестокост бе в разрез с всякакви международни договори и предизвика неодобрението на всички хора, за които думата хуманизъм не беше нещо непознато. Но възмущението срещу него нарасна още повече, когато се разбра, че беше повел буквално безмилостна война срещу всички хора от френски произход. Той претърсваше най-старателно островите и крайбрежната ивица на Индийския океан и ако намереше в някое поселище някакъв заселник от френска националност, тогава този човек и собствеността му бяха загубени. Особено много го привличаха католическите мисионери. Ако някой от тях му паднеше в ръцете, то с него беше вече свършено. Хората разказваха дори, че обикновено предавал такива пленници на дивите островитяни, където те изживявали преди смъртта си най-ужасни изтезания и мъки. По този начин изчезнали тогава не един и не двама мисионери, осмелили се сами да проникнат до онези географски ширини, за да бъдат сполетени от ужасна съдба на Борнео, Целебес или пък Тимор.
По това време в малкото пристанище на Ява, Калима, беше хвърлил котва малък платноход, на който можеше да се прочете името „Jeffrouw Hannje“. Ако се съдеше по името, изглежда беше холандски, въпреки че конструкцията му се отличаваше съществено от обичайната линия на корабите, строени в Холандия. Впрочем никой не се интересуваше от него, защото Калима по онова време едва възникваше като пристанище и хората си имаха много по-важна работа от проверката на документите на някакъв малък миролюбив платноход.
Най-влиятелният заселник в Калима беше някой си Дейвидсън, който положително правеше сделки с капитана на „Jeffrouw Hannje“, тъй като последният беше отседнал на квартира у дома му, докато целият екипаж бе получил нареждане да си остане на палубата. Двамата мъже седяха на една открита веранда, чийто покрив от зеленина им предлагаше достатъчна закрила от лъчите на слънцето. Те пушеха пури от Суматра и четяха най-новите вестници, които бяха отпреди няколко месеца. По онова време бяха необходими близо три месеца, за да се експедират вестниците до Ява.
— И така, слушайте, капитан Сюркуф, този Наполеон е провъзгласен за консул до края на живота си — подхвърли Дейвидсън.
— Прочетох го вече — кимна Сюркуф. — По-нататък ще получим вестта, че е станал крал или император.
— Сериозно ли говорите?
— Напълно! Този консул Бонапарт е човек, който не се спира насред пътя.
— Ах, вие сте негов почитател?
— Не, но признавам, че е гений. Аз служа на отечеството си и уважавам всеки, който полага усилия да го отърве от тиранията на Англия. По тази точка консулът печели изцяло симпатиите ми.
Само че не знам дали ще тръгне по единствено правилния път към целта. Мощта на Англия се корени в колониите й, както и в приоритета й в световната търговия, дръзко извоюван от нея. Нека отнемат колониите й; нека намалят търговското й влияние до една допустима граница; нека отслабят съюзниците й и засилят враговете й, може да се направи и какво ли не още! Аз не съм консул, а и ще бъде достатъчно, ако той направи онова, което е правилно. Най-важното обаче е, да се създаде флот, от който да се страхуват. Консулът е длъжник на своята страна и на своя народ, що се касае до мирната политика. А ако я вземе присърце, тогава ще има само един-единствен истински неприятел и името на този неприятел е Англия. Но той може да бъде уязвен успешно само по море.
— Точно както постъпвате вие, капитане, само че в малки мащаби. Впрочем сигурно пленяването на мирни търговски кораби е свързано с превъзмогването на някои неща за един човек с вашите способности.
