Ала не това желае той. Подкрепя ме. Иска ме права, изпъната, горда. Божествена. Няма да бъда просто кукла, отпусната в ръцете му. Не ме е накарал да премина през всички тези етапи, да открия всички скрити в мен сили, за да изисква сега от мен просто да му се оставя. Нима някога съм била обичана така? Нима някой някога ме е желал до такава степен, че да ме подложи на безброй мъчения и на безброй наслади, еднакво нежни и изгарящи, неотделими едни от други? В очите ми напират сълзи и не след дълго рукват по лицето ми.
Ала не трябва да се поддавам на обзелата ме слабост. Трябва да действам. Трябва на свой ред да го сграбча. Да изследвам гънките на тялото му, да впия нокти в него като клинове, на които да се крепя. Да предприема изкачване. Той вече ме е завоювал телом и духом. Сега аз трябва да го обладая така, както мъж обладава жена. Да докосна всеки негов орган и да накарам свежата кръв да го изпълни. Сега аз трябва да му даря живот.
Откъм улицата до нас достига нощен смях и ни духва като две свещи. Въпреки това нямаме намерение да изгаснем. Продължаваме да горим. Телата ни едва са се докоснали, но вече пламтят. Кожата ни сякаш е пребивавала на планета, прекалено близка до своята звезда. Допирът неизбежно ще бъде болезнен.
Към аромата на тоалетната вода се прибавя миризмата на тялото му, която откривам за пръв път. Откъм основата на бедрата долавям и уханието на пениса му, вече готов, гладен. Изправен срещу мен, той още повече съкращава дистанцията. Имам чувството, че интимните ни части ще се слеят така леко, както миризмите ни. Благовонието на нашата кожа и на нашите коси ще влезе в пълна хармония. Тъч даун.
Този път наистина аз съм тази, която води, аз съм тази, която завоюва. Хващам члена му -кадифената мекота на кожата за мен е божествена изненада и аз леко я допирам до влажните устни между бедрата ми. Докосването на главичката до клитора ми е като електрическо изпразване. Искрата между тях разтваря процепа, който отдавна очаква това.
Гърлото ми внезапно се свива, от гърдите ми към корема се спуска огнена топка, предизвиквайки неописуемо сладостни усещания. Извивам снага, разтварям жадните си устни. Желанието изтръгва от мен тихо стенание, сподавено от новата вълна, която разтърсва цялата долна част на тялото ми и ме кара да залитна. Едновременно изгарям и се втечнявам.
Години, изпълнени с желание, ме заливат и аз потъвам в тях като моряк, отнесен от морски талаз. За момент губя равновесие, но се изправям и съхранявам власт над тялото си.
Пенисът му със сигурност няма да може само с едно движение да ме накара да забравя всички изпитания, на които ме е подложил. Прекалено лесно би било. Ще трябва да мина през множество оргазми, за да ги изкупи. Да го обичам още по-силно. Нужни са безброй ласки, нежни докосвания, изпълнени с желания и всеотдайност погледи.
Ще трябва и аз да го докарам до екстаз, да го насочвам, да измъчвам сетивата му, безмилостна, похотлива, порочна, за да залича спомена за мнимото начало между нас, планирано от друг.
Ала не се съмнявам, че накрая телата ни, събрани в едно, слети, претопени в амалгама от оргазъм, в тежка и лепкава магма, ще покрият веднъж завинаги горчивите думи, които сме си разменили.
Сякаш за да потвърди правотата ми, ново изригване, породено от проникването му в мен, ни разтърсва и дава нов тласък на вулканичната дейност, която ни обединява.
Дръпвам се и с ръка търкам пениса му в бедрото си. Той, който е разпалвал желанието ми толкова дълго, превръщайки го в безкрайно мъчение, сега трябва на свой ред да го изпита докрай. До изнемога. Нека ме моли, нека се отрива в мен като изгарящо от желание куче. Нека лае от нега по мен. Нека ме хапе от обида. Негов ред е да бъде моя играчка.
И аз наистина се забавлявам с него, нежно, както се отнасяме към драгоценна вещ. Ръката ми изглежда миниатюрна около неговия член. Едва мога да го обхвана изцяло. Харесва ми толкова голям и предназначен за мен. Галя го с върха на пръстите си и всеки път предизвиквам у него тръпка в кожената му обвивка, съпроводена с блажена въздишка. На моменти го стисвам като пленена птица, после веднага го освобождавам, за да литне отново. Друг път усещам как издутата влажна главичка пърха в шепата ми, сякаш сърцето му не познава граници и пулсира във всеки негов орган.
Ала колкото повече го галя, той толкова по-силно се измъчва. Запъхтяното дишане отстъпва място на протяжни вопли. Едно почти непрекъснато стенание. Той полудява. Накрая дълбокият му глас започва да бръмчи като досадно насекомо в ухото ми:
- Вземи ме... Вземи ме веднага.
