Клуб „Кемъл“ полностью

Свечеряваше се. Том Хемингуей крачеше из малкото немско градче, намиращо се на един час път с кола от Франкфурт. Прекоси приятния търговски център и площада срещу готическата катедрала, свърна в една уличка и хлътна във входа на жилищната сграда в дъното. Взе асансьора до третия етаж, почука на вратата на четвъртия апартамент и получи отговор да влезе.

Осветлението беше изключено, но той уверено се насочи към ъгъла на тъмната стая.

— Виждам, че шестото ти чувство все още действа, Том — рече с усмивка мъжът, който стана да го посрещне. Беше арабин и носеше джелаба, която изглеждаше малко странно върху официалния костюм с жилетка. Покани го с жест да седне на стола пред ниската масичка и се настани срещу него. Хемингуей усети присъствието и на други хора, но не каза нищо.

Арабинът се облегна назад.

— Баща ти беше чудесен човек и мой приятел в продължение на трийсет години — започна той. — Той ни познаваше добре, говореше арабски, беше изучил религията и културата ни. За съжаление днес вече няма такива хора.

— Беше невероятен — кимна Хемингуей. — Много специален.

Мъжът вдигна от масичката чаша вода и отпи една глътка.

— Както се договорихме — каза той и му подаде лист хартия.

Хемингуей го пъхна в джоба си и кимна.

— Сигурен съм, че си го обмислил много добре.

— Цял живот обмислям подобни неща.

— И си направил всичко възможно никой да не поема отговорността, нали?

— Всичко — кимна арабинът. — Надявам се, че си работил добре с моите хора.

— Те доказаха лоялността си към теб и без да задават въпроси, свършиха онова, за което ги помолих.

— Ползата не е само твоя. Ал-Зауахири и другите като него бяха изкушени от твоята страна и прекъснаха връзките си с исляма. — Замълча за момент, после попита: — Подготвил ли си всичко за утре?

— Да.

— Нападението срещу една суперсила е сериозна работа.

— Суперсилите също са изградени от хора.

— Но ние сме различни хора — поклати глава арабинът. — Много различни. За съжаление твоята страна отказва да приеме този факт.

— Колкото сме по-различни, толкова повече си приличаме.

— Извинявай, но това са твоите будистки глупости — отсече арабинът и отпи още една глътка вода. — Америка изразходва за военни цели повече средства от всички страни в света, взети заедно. И това не се прави за отбрана, а за агресия. Не си мисли, че ние, бедните диваци от пустинята, не виждаме и не разбираме егоистичните й интереси. Това поне трябва да ни го признаеш, Том. Я ми кажи какво ще стане, ако новото правителство в Ирак не се хареса на Америка? Въпросът ми е дали наистина става дума за свобода, когато някой друг ти нарежда как да я търсиш? Населението на Америка е едва пет процента от населението на света, но консумира една четвърт от енергията му. Бедните страни не могат да получат това, от което се нуждаят, защото Америка взема лъвския пай. Трябва ли тогава тези страни да нападнат големия енергиен диктатор, за да го принудят да използва по-малко петрол и природен газ? Дали това ще се хареса на Съединените щати?

— Но защо ми помагаш, след като мислиш по този начин?

— Много просто — сви рамене мъжът. — Срещу един убит американец измират стотици араби. В момента хиляди наши братя загиват от бомбите на атентаторите самоубийци. Всеки взрив ни отслабва и ни прави по-лесна плячка за американците. — Направи кратка пауза, за да отпие глътка вода, после продължи: — Западната преса набляга на факта, че атентаторите се самоубиват с убеждението, че отиват направо в рая, но Бог казва, че най-великото нещо на света е да спасиш човешки живот. Защото спасявайки един живот, ти спасяваш много. Трябва ли да бъдем избивани, за да влезем в рая? Защо мюсюлманите да не живеят спокоен живот на тази земя, да вярват в своя Бог и по този начин да заслужат мястото си в рая? Младежите на запад растат в мир, нима нашите деца не заслужават същото?

— Разбира се, че го заслужават — отвърна Хемингуей.

— Ти много добре знаеш, че твоята страна иска невъзможното. Преди енергийната криза от седемдесетте Америка не се интересуваше от Близкия изток, ако изключим арабско-израелския конфликт. После дойде единайсети септември и вие нападнахте талибаните. С това съм напълно съгласен. На ваше място и аз бих сторил същото. Но сегашната ви цел е истинска лудост. Не можете да наложите демокрация в Близкия изток ей така, за една нощ. До този момент жертвите в Ирак са около сто хиляди, а страната тъне в хаос. Аз не мога да приветствам подобно развитите на нещата, Том. Наистина не мога.

— Правя каквото е по силите ми. Но ако не успеем?

— Тогава ще загинат много хора! — остро отвърна арабинът.

— Което няма да е по-различно от случващото се в момента — каза Хемингуей.

— Имаш отговор на всичко, точно като баща си. Убиха го в Пекин, нали?

Хемингуей кимна.

— Това със сигурност не е било дело на китайците. Те са жестоки, но не и глупави.

— Имам своите подозрения — сви рамене младият мъж. — Но убийството така и не се разкри.