Влизането им бе оповестено от мелодично звънче, прикрепено от вътрешната страна на масивната дъбова врата. На стените от стара каменна зидария висяха подбрани с вкус маслени платна, а таванът се крепеше на дебели греди, проядени от времето. Прецизно номерираните книги бяха подредени в резбовани шкафове и библиотеки с вратички от дебело стъкло.
В съседното помещение имаше барче, в което симпатична служителка предлагаше кафе и разхладителни напитки на клиентите. Една табела над вратата предупреждаваше, че пренасянето на напитки в залата с редки издания е забранено.
Към тях се приближи дребен плешив мъж, облечен с тъмносин блейзър и бяло поло. На загорялото му лице грееше приветлива усмивка, а ръцете му се протегнаха към Стоун.
— Добре дошли в „Libri Quattuor Sententiarum“! — мелодично пропя той, после изведнъж млъкна и в очите му се появи недоумение. — Оливър?
— Здравей, Дъглас — протегна му ръка Стоун. — Надявам се, че помниш Рубън Роудс.
Съдържателят прегърна Стоун и сърдечно разтърси ръката на Рубън.
— Признавам, че изглеждаш твърде различно, Оливър — промърмори той. — Добре, но различно. Харесвам новия ти стил. Направо е страхотен. Много шик. Bellissimo!
— Благодаря. Кейлъб твърди, че бизнесът върви много добре.
Дъглас го хвана за лакътя и ги поведе към дъното на помещението.
— Кейлъб е бижу, съкровище, чудо! — възбудено занарежда той.
— А пък аз си мислех, че е обикновен перко, който си пада по книгите — иронично подхвърли Рубън.
— Никога няма да мога да ти се отблагодаря, че ме запозна с този човек, Оливър! — ентусиазирано продължи Дъглас. — Бизнесът процъфтява, наистина процъфтява! Едно време започнах с продажба на порнографски издания направо от камионетката, но я ме виж сега! Притежавам апартамент в стария град, десетметрова яхта, крайморска вила и дори пенсионна схема!
— И всичко благодарение на писаното слово — рече Стоун. — Забележително!
— Още ли продавате порно? — пожела да узнае Рубън.
— Дъглас, бих желал да хвърля едно око на моите неща — побърза да каже Стоун. — В онова помещение, което ми позволихте да използвам от време на време.
Лицето на Дъглас изгуби част от цвета си, а адамовата му ябълка нервно подскочи.
— Но да, разбира се — кимна той. — Вървете, не се притеснявайте. Обадете се, ако имате нужда от нещо. Правим чудесно капучино, а днес предлагаме и много вкусни кифлички. За сметка на заведението както винаги.
— Благодаря, Дъглас. Много благодаря.
Собственикът отново прегърна Стоун, след което се насочи да посрещне току-що влязлата клиентка — изискана дама, която въпреки мекото време беше с кожено палто.
Рубън огледа рафтовете и поклати глава.
— Повечето от тези писатели вероятно са умрели в нищета, но някои хора си купуват апартаменти и яхти благодарение на тях.
Вместо да отговори, Стоун отвори една вратичка вдясно от входа и го поведе по тясната стълба към приземието. Долу имаше малък коридор със стара дървена врата в дъното, на която пишеше „Служебен вход“. Отвъд нея се оказа още един коридор, който завършваше с ниска арка. Стоун извади ключ и отвори вратата под нея. Озоваха се в помещение, облицовано с ламперия. Стоун светна лампата и се насочи към голямата камина в дъното. Приклекна и издърпа металната ръчка, скрита в комина. Разнесе се остро изщракване и част от ламперията вдясно се измести встрани.
— Много си падам по тези хитрини! — ухили се Рубън и широко отвори тайната врата.
Помещението оттатък беше малко — не повече от три на два метра, но достатъчно високо дори за едър човек като Рубън. Стоун извади тънко електрическо фенерче и влезе. Трите стени бяха плътно заети от рафтове с книги и списания. Сред тях се виждаха множество бележници и тетрадки, а на пода имаше няколко метални сандъка, пълни с каталози и справочници.
— Защо не държиш тези неща в къщата си? — учудено попита Рубън.
— Защото тук има алармена система, а моята къщичка се пази единствено от мъртъвци — отговори Стоун.
— А откъде знаеш, че старият Дъглас не проявява интерес към тези неща, докато те няма?
Стоун взе в ръце няколко списания.
— Предупредил съм го, че стаята е минирана и всеки, който направи опит да влезе в мое отсъствие, ще хвръкне във въздуха — промърмори той.
— Сигурен ли си, че ти е повярвал?
— Няма значение, защото човекът е прекалено страхлив, за да провери дали е така. А и накарах Кейлъб да му подхвърли, че съм убиец маниак, който е успял да се измъкне от съдебната психиатрия благодарение на техническа грешка. Това е причината да ме прегръща при всяка среща. Или иска да демонстрира топли чувства, или ме проверява за оръжие. Аха, ето я…
В ръцете му се появи кожена папка. Беше пълна със старателно подлепени вестникарски изрезки. Започна да ги чете, докато Рубън нетърпеливо пристъпваше от крак на крак. Не след дълго приключи с папката и посегна към две дебели книги на рафта. Отмести ги и измъкна кожено куфарче.
На излизане Рубън се отби на бара и поръча три кифлички на красивото момиче.
— Аз съм Рубън — представи се той, правейки героични опити да глътне шкембенцето си.
