Книга на илюзиите полностью

Ако това беше който и да било друг ден, щях да кажа на шофьора да обърне назад и да ме откара обратно в ранчото. За малко да го сторя и тогава, но след като минах мислено през униженията, които биха последвали от това решение — да изпусна самолета, да се покажа като страхливец, да потвърдя какъв съм невротичен слабак, — успях да овладея паниката си. Бях понесъл вече един безмедикаментен полет с Алма. Номерът сега беше дали мога да го направя сам. Доколкото ми трябваше нещо да ме разсейва, книгата от Алма страшно ми помогна. Беше над шестстотин страници, тежеше почти кило и половина и ми правеше компания през цялото време, докато се намирах във въздуха. Представляваше енциклопедия на дивите цветя с лаконичното, красноречиво заглавие „Плевелите на Запада“, беше съставена от седем автори (шестима посочени като тесни специалисти по плевелите; седмият беше управител на хербариум в Уайоминг) и беше издадена — съвсем в реда на нещата — от някаква организация, именувана Общество на федералните специалисти по плевели в Западните щати, в сътрудничество с Програмата на Американския селскостопански департамент за селскостопанско-работническите университети от западните щати. По принцип не се интересувах особено от ботаника. Не бих могъл да посоча поименно повече от четирийсет-петдесет растения и дървета, но тази енциклопедия със своите деветстотин цветни илюстрации, със своите прецизни описания на характеристиките и предпочитаните места за обитаване на четиристотин вида ме увлече за часове наред. Не знам защо ми стана толкова интересна; може би защото тъкмо се завръщах от пределите на бодливата, бореща се за капка вода растителност и ми се искаше да науча повече за нея, още не бях задоволил съвсем любопитството си. Повечето от снимките бяха направени много отблизо и на фона нямаше нищо, освен синьо небе. В отделни случаи снимката показваше и малко треволяк наоколо, късче земя, или — още по-рядко — далечна скала или планина. Забележимо отсъстваха хората, нямаше и следа от човешка дейност. Ню Мексико беше населявано от хиляди години, но като гледа илюстрациите в тази книга, човек можеше да си каже, че никога нищо не се е случвало там, че цялата му история е била изтрита като с гума. Нямаше ги вече древните обитатели на скалистите райони, нямаше ги археологическите останки, нямаше ги испанските завоеватели, нямаше ги отците-йезуити, нямаше ги Пат Гарет и Били Хлапето, нямаше ги индианците пуебло, нямаше ги създателите на атомната бомба. Имаше я само земята и онова, което растеше по земята, сухите стъбла и стръкове, малките трънливи цветове, които изскачаха от напуканата земя: цяла една цивилизация се свеждаше до оскъдно знание за някакви плевели. Сами по себе си, растенията не бяха кой знае колко забележителни, но в имената им имаше неустоима музика; и след като разгледах някоя илюстрация и прочетях думите отдолу (Листата овални до копиевидни на вид… Кошничките със звънеста обвивка от керемидообразно наредени, ципести и влакнести листчета), отделях по десетина секунди да препиша някои от имената в тетрадката си. Започнах на нова страница, веднага след преписа си от дневника на Хектор, който пък на свой ред следваше бележките по „Вътрешният живот на Мартин Фрост“. Думите бяха по старовремски сочни и плътни и се оказа истинско удоволствие да си ги повтарям тихичко на глас, да усещам суровите им металически вибрации с езика си. Сега, когато гледам отново този списък, всичко ми звучи почти като безсмислица, събрани напосоки срички от някакъв мъртъв език — може би езикът, който някога са говорили на Марс.

Бодлив кервел. Пълзяща тойна. Езичест асклепий. Скелетолистна амброзия. Обикновен пелин. Триделен бутрак. Магарешки бодил. Зелена метличина. Космата злолетница. Бодлива дрипавка. Къдрава гринделия. Калифорнийско глухарче. Назъбен спореж. Благословен силибум. Бедняшки бурен. Конска подкова. Волско езиче. Пустинен ксантиум. Дребнозърнест игловръх. Войничица. Влакнестоплодна сърпица. Родилна трева. Сладка трева. Хлъзгаво плюскавиче. Кукувича прежда. Лазеща млечка. Четинест клин. Голо секирче. Туфест еспарзет. Жабешки шавар. Дяволска уста. Мъртва коприва. Шипеста анода. Жлезеста върбовка. Кадифена гаура. Овсига. Мексиканска лептохлоя. Есенно просо. Плъша власатка. Лош вятър. Далматинска луличка. Тексаско великденче. Татул.