В къщата беше тъмно, когато излязохме от банята. Отделни отблясъци в стъклата на прозорците, един излъскан до прозрачност облак, опънат над хоризонта, стаен здрач. Облякохме се, изпихме две текили в хола и после отидохме в кухнята да спретнем някаква вечеря. Замразени такос, замразен грах, картофено пюре — поредният сбирток оттук-оттам, колкото да има нещо за ядене. Това беше без значение. Храната изчезна за девет минути, после се върнахме в хола и си наляхме по още едно питие. От този момент нататък с Алма говорехме само за бъдещето; и когато се пъхнахме под завивките в десет часа, продължавахме да чертаем планове, да обсъждаме как ще живеем заедно, когато тя дойде при мен на моето малко хълмче във Върмонт. Не знаехме кога ще й е възможно да се добере дотам, но изчислихме, че едва ли ще са нужни повече от седмица-две, най-много три, да си стегне багажа и да се оправи с всичко. В това време щяхме да се обаждаме един на друг по телефона, а ако беше твърде късно или твърде рано, щяхме да си пращаме факс. Ако ще земята да се продъни, казахме си, ще се чуваме всеки ден.
Тръгнах си от Ню Мексико, без да видя отново Фрида. Алма се надяваше, че тя ще дойде до къщата да ми каже довиждане, но аз нямах такива очаквания. Тя вече ме бе зачертала от списъка си и предвид на ранното ми заминаване (микробусът трябваше да пристигне в пет и половина), не ми се струваше особено вероятно да жертва скъпоценния си сън за моя милост. Когато стана ясно, че няма да се появи, Алма го отдаде на хапчето, което взела преди да си легне. Това ми се видя леко оптимистично. Според моите собствени изводи за ситуацията, Фрида не би дошла при никакви обстоятелства — ако ще микробусът да потегляше по обед.
Тогава всички тези неща не изглеждаха кой знае колко важни. Часовникът ме събуди в пет и при положение, че имах само половин час да се оправя и да изхвръкна навън, нямаше въобще да се сетя за Фрида, ако Алма не бе споменала името й. Важното за мен онази сутрин беше, че се събудих до Алма, че пихме заедно кафе на стъпалата пред къщата, че можех отново да я докосвам. Бях толкова сънен и разчорлен, толкова оглупял от щастие, толкова заслепен от секса, от тялото до мен, от мислите за новия си живот. Ако бях по-нащрек, щях да видя какво оставям зад себе си, но аз бях твърде уморен и твърде забързан за каквото и да било, освен най-елементарните жестове: последна прегръдка, последна целувка, после микробусът спря пред къщата и дойде време да тръгвам. Върнахме се в къщата да си взема сака и докато излизахме обратно навън, Алма взе една книга от масичката до вратата и ми я подаде (да си я разглеждаш в самолета), а после имаше последна, последна прегръдка и последна, последна целувка, и в следващия миг вече пътувах към летището. Чак на средата на пътя се сетих, че Алма беше забравила да ми даде ксанакса.
