Тя се представила добре в „Реквизит“, изпълнила всичките указания на Хектор и дори сама внесла някои находчиви жестове, но когато той я поканил и в следващия си филм, тя реагирала уклончиво. Били й предложили роля във филм на Алън Дуон и това било просто прекалено добра възможност, за да я отхвърли. Хектор, който уж омагьосвал всяка жена от раз, с нея не стигал доникъде. Не успявал да се изрази достатъчно добре на английски и всеки път, когато бил на косъм от това да декларира намеренията си, се отдръпвал в последния момент. Чувствал, че ако нещо сбърка думите, ще я изплаши и ще си пропилее завинаги шансовете. Междувременно продължавал да прекарва по няколко нощи седмично в апартамента на Бригид, и понеже нищо не й бил обещавал, понеже бил свободен да се влюбва в която си поиска, не й споменал нищо за Сейнт Джон. След като свършили със снимките на „Реквизит“ в края на юни, Сейнт Джон заминала някъде в Техачапи за филма на Дуон. Останала там четири седмици и за това време Хектор й написал шейсет и девет писма. Каквото не могъл да й каже лице в лице, най-сетне събрал куража да го напише на хартия. Повтарял го отново и отново и макар че всеки път го казвал по различен начин, посланието оставало едно и също. Отначало Сейнт Джон изпаднала в недоумение. След това се почувствала поласкана. После започнала да очаква писмата му и накрая осъзнала, че не може да живее без тях. Когато се върнала в Лос Анджелис в началото на август, казала на Хектор, че отговорът е „да“. Да, обичала го. Да, щяла да се омъжи за него.
Не уточнили дата за сватбата, но говорили за януари-февруари — по това време Хектор трябвало вече да е изпълнил договора си с Хънт и да е избрал следващия си ход. Настъпвал моментът да съобщи на Бригид, но той все го отлагал, не събирал смелост да го стори. Уж работел до късно с Блаущайн и Мърфи, редактирал лентите, търсел подходящо място за снимки, не бил добре. От началото на август до средата на октомври измислил купища извинения да не се вижда с нея, но така и не се решавал да я отреже окончателно. Дори в разгара на чувствата му към Сейнт Джон продължавал да посещава Бригид веднъж-дваж седмично и всеки път, когато пристъпел прага на жилището й, се мушвал обратно в старата уютна рутина. Бихме могли да го наречем страхливец, разбира се, но със същите основания бихме могли и да кажем, че изживявал вътрешен конфликт. Може да се е разколебал в решението си за Сейнт Джон. Може да не се е чувствал готов да се раздели с О’Фелън. Може да се е разкъсвал между двете жени, да се е нуждаел и от двете. Понякога от гузна съвест действаш срещу интересите си, но понякога го правиш и от страст, а когато в сърцето на един човек са наравно преплетени и гузната съвест, и страстта, от този човек е нормално да се очакват странни постъпки.
О’Фелън нищичко не подозирала. През септември, когато Хектор наел Сейнт Джон за ролята на своята съпруга в „Господин Никой“, тя го поздравила за сполучливия избор. Даже когато от снимачния екип се промъкнали слухове за някаква специална близост между Хектор и изпълнителката на главната роля, Бригид не се разтревожила особено. Хектор обичал да флиртува. Винаги хлътвал по актрисите, с които работел, но щом снимките свършели и всички се приберели у дома, бързо ги забравял. Но в този случай клюките не спирали. Хектор вече се бил прехвърлил на „Двойно или нищо“ — последният му филм с „Калейдоскоп“, и Гордън Флай подшушвал в колонката си, че скоро ще забият сватбени камбани за една дългокоса сирена и нейния мустакат комик красавец. Вече било средата на октомври и О’Фелън, която не се била чувала с Хектор от пет-шест дни, се обадила в студиото и го помолила да я посети в апартамента й вечерта. Никога преди не била отправяла подобна молба, така че Хектор отменил планираната вечеря с Долорес и вместо това отишъл при Бригид. И там, посрещнат с въпроса, чийто отговор отлагал от два месеца, най-сетне признал истината.
