Фрида и Хектор имали син. Тедиъс Спелинг Втори, кръстен на бащата на Фрида. Теди за по кратко, или Тед. Или Тедпоул — какви ли не имена му измислили. Родил се през 1935 година и умрял през 1938 година. Ужилила го пчела в градината на баща му. Намерили го проснат на земята, целият подут и подпухнал, и когато стигнали до най-близкия доктор на трийсет мили оттам, той вече не дишал. Представи си как са го понесли.
Представям си. Ако има нещо, което мога да си представя, то е това.
Съжалявам. Глупаво от моя страна.
Няма какво да съжаляваш. Просто ми е ясно за какво говориш. Не ми трябват умствени упражнения, за да схвана ситуацията. Тед и Тод. По-голямо съвпадение трудно ще се получи, не смяташ ли?
И все пак…
Без все пак. Продължавай.
Хектор бил съсипан. Месеци наред не правел абсолютно нищо. Седял в къщата, гледал небето през прозореца на спалнята, взирал се в опакото на дланите си. Не че Фрида го понесла леко, но той бил толкова по-крехък от нея, толкова беззащитен. Тя била достатъчно силна, за да проумее, че смъртта на момчето била нещастен случай, че то загинало, понеже било алергично към пчели — но Хектор приемал всичко това като наказание свише. Бил твърде щастлив. Животът бил твърде мек с него и сега съдбата му дала урок.
Филмите са били идея на Фрида, нали? След като наследила парите, е уговорила Хектор отново да се захване за работа.
В общи линии, да. Той бил на крачка от нервен срив и тя знаела, че трябва да се намеси и да вземе нещата в своите ръце. Не просто да го спаси, а да спаси брака им, да спаси собствения си живот.
И Хектор й се оставил.
Отначало не. Но после тя заплашила да го напусне и той най-сетне се предал. Без особена съпротива, трябва да отбележа. Така му се искало да се върне обратно към киното. Десет години сънувал ъгли на снимане, падове на светлината, сюжети. Това било единственото нещо, с което искал да се занимава, единственото нещо, което имало смисъл за него.
Ами обещанието му? Как е оправдал това, че нарушава думата си? От всичко, което ми разказа за него, не виждам как е могъл да го стори.
Сцепил косъма на две и после сключил договор с дявола. Ако в гората падне дърво, без никой да го чуе, то издава ли звук, или не? По онова време Хектор вече бил изчел доста книги, знаел всичките трикове и аргументи на философите. Ако някой направи филм и никой не го види, съществува ли филмът, или не? Ето как измислил да се оправдае. Решил да прави филми, които никога нямало да бъдат показани пред публика, да прави филми заради самото удоволствие от правенето на филми. Това било проява на зашеметяващ нихилизъм, но оттогава винаги е изпълнявал своята част от сделката. Представи си да знаеш, че си добър в нещо, толкова добър, че светът би изпаднал в страхопочитание, ако види работата ти — но ти живееш скрит от този свят. За да постъпиш като Хектор, е необходима голяма концентрация и твърдост — и мъничко лудост. И Хектор, и Фрида са мъничко луди, струва ми се, но са постигнали нещо забележително. Емили Дикинсън е писала в неизвестност, но се е опитвала да публикува стиховете си. Ван Гог опитал да продаде всичките си картини. Доколкото ми е известно, Хектор е първият човек, създал творбите си със съзнателното, предварително намерение да ги унищожи. Ще кажеш, разбира се, Кафка — той заръчал на Макс Брод да изгори ръкописите му, но когато настъпил решителният момент, Брод не могъл да го свърши. Фрида обаче ще го свърши. Това е вън от съмнение. В деня, в който Хектор умре, тя ще отнесе филмите в градината и ще ги изгори до един — всяка лента, всеки негатив, всеки кадър, който е заснел. Това е сигурно. И ние двамата с теб ще сме единствените свидетели.
За колко филма става дума?
Четиринайсет. Единайсет пълнометражни, по деветдесет минути или повече, и още три под един час.
Предполагам, че е зарязал комедиите?
„Вести от Антисвета“, „Балада за Мери Уайт“. „Пътешествия в скрипториума“, „Засада край Самотната скала“. Това са някои от заглавията. Не звучат много забавно, нали?
Не, май трудно биха минали за комедии. Но не са и прекалено мрачни, надявам се?
Зависи какво влагаш в думата. Аз не ги намирам за мрачни. Сериозни, да, и често доста странни, но не мрачни.
Какво влагаш в думата „странен“?
Филмите на Хектор са до крайна степен интимни, със забавен ритъм, с приглушени тонове. Но винаги го има този фантастичен елемент, който ги пронизва, някаква чудата поезия. Нарушил е много от правилата. Правил е неща, които не се очаквали от един режисьор.
Например?
Разказвач, например. Разказването в киното се смята за слабост — знак, че образите не работят; но Хектор го използва безрезервно в много от филмите си. В един от тях, „История на светлината“, няма нито дума диалог. Разказ като разказ от начало до край.
Какво още е сбъркал? Сбъркал нарочно, имам предвид.
