Книга на илюзиите полностью

Мина известно време, докато се организираме и тръгнем отново. Трябваше да се отвори хидравличната врата, да се отбием в дамската и в мъжката тоалетна, да потърсим телефон и да звъннем в ранчото, да купим вода за из път до Тиера дел Суеньо (пий колкото можеш повече, посъветва ме Алма; височината там е измамна, а едва ли искаш да се обезводниш), да издирим мястото за дългосрочно паркиране, където се намираше микробусът субару на Алма, и най-сетне да спрем да заредим бензин. За пръв път идвах в Ню Мексико. В нормална ситуация бих зяпал въодушевено пейзажа, бих сочил скални образувания и мъртвешки кактуси, бих питал за името на онзи там връх или онзи там разкривен храсталак, но сега бях твърде погълнат от историята на Хектор, за да обръщам внимание на такива неща. С Алма пътувахме през една от най-впечатляващите местности в Северна Америка, но що се отнася до въздействието й върху нас, със същия успех можехме и да си седим в стая с угасени лампи и спуснати щори. През следващите дни щях да мина оттук още няколко пъти, но не си спомням почти нищо от онова, което видях при първото пътуване. Винаги, когато се сетя за времето, прекарано в потрошената жълта кола на Алма, единственото нещо, което ми идва в съзнанието, е звукът на гласовете ни — нейният глас и моят глас, моят глас и нейният глас — и сладостта на въздуха, който струеше от пукнатия прозорец. Но околността беше невидима. Трябва да сме били там, но сега се чудя дали и веднъж съм я погледнал. Или ако съм, дали изобщо съм обърнал внимание на онова, което виждам.

Държали го в болницата до началото на февруари, каза Алма. Фрида ходела да го види всеки ден и когато лекарите най-сетне преценили, че е достатъчно здрав, за да го изпишат, тя убедила майка си да го приберат в дома им да се възстановява. Все още не бил във форма. Чак след шест месеца щял да може отново да се движи свободно.

И майката на Фрида не възразила? Шест месеца са ужасно много време.

Впечатлила се. По онова време Фрида била пълно диване, една от онези разкрепостени бохемки, които отраснали в края на двадесетте, и отношението й към Сандъски, Охайо, било изцяло презрително. Фамилията Спелинг преживяла кризата, запазвайки осемдесет процента от богатството си — което означавало, че все още принадлежали към онова, което Фрида наричала вътрешният кръг на едрата глупоазия от Средния запад. Това бил един малък свят на закостенели републиканци и празноглавите им жени и основните им забавления се състояли в безкръвни танци по кънтри клубове и дълги, затъпяващи галавечери. Веднъж годишно Фрида стисвала зъби и се прибирала у дома за Коледа, понасяла тези безрадостни събития заради майка си и брат си Фредерик, който продължавал да живее в града с жена си и двете си деца. Към 2–3 януари отпрашвала обратно към Ню Йорк, кълнейки се вече никога да не се връща. Онази година, естествено, не отишла на никакви светски мероприятия, но и не се върнала в Ню Йорк. Вместо това се влюбила в Хектор. За майка й всичко, което можело да задържи Фрида в Сандъски, било добре дошло.

Искаш да кажеш, че и за сватбата не възразила?

От доста време Фрида се бунтувала открито. Само ден преди престрелката казала на майка си, че смята да замине за Париж и че навярно никога повече няма да стъпи в Америка. Затова и била в банката през онази сутрин — за да изтегли пари за билета от сметката си. Последната дума, която мисис Спелинг очаквала да чуе от устата на дъщеря си, била „сватба“. В светлината на този чудодеен обрат, как да не прегърне Хектор, как да не го приеме в семейството? Майка й не само че не възразила, ами сама организирала венчавката.

Значи в крайна сметка животът на Хектор наистина започва в Сандъски. Името му хрумва ей така, от нищото, изприказва куп лъжи за него и после прави така, че тези лъжи стават истина. Доста чудновато, не смяташ ли? Хаим Манделбаум се превръща в Хектор Ман. Хектор Ман се превръща в Херман Лосър, а после? В кого се превръща Херман Лосър? Той изобщо знаел ли кой е?

Отново станал Хектор. Така му викала Фрида. Така му викахме всички. След като се оженили, Хектор отново бил Хектор.

Но не Хектор Ман. Не би постъпил толкова безразсъдно, нали?

Хектор Спелинг. Взел фамилията на Фрида.

Виж и ти!

Какво „виж и ти!“? Просто подходил практично. Не искал повече да бъде Лосър. Това име обозначавало целия провал в живота му — и ако от онзи момент щял да се казва другояче, то защо да не използва името на жената, която обичал? Въобще не се е връщал на този въпрос впоследствие. Нарича се Хектор Спелинг вече над петдесет години.

И как са попаднали в Ню Мексико?

Заминали на запад за медения си месец и решили да останат. Хектор си имал бая проблеми с дишането и се оказало, че сухият въздух му действа добре.

По онова време там е имало купища интелектуалци. Кохортата на Мейбъл Додж в Таос, Д. Х. Лорънс, Джорджия О’Кийф. Нещо общо с това?

Абсолютно нищо. Хектор и Фрида се установили в друг район на Ню Мексико. Дори не са се срещали с онези хора.