— Може би — рече Матю, сякаш сериозно обмисляше аргумента на внука си: — Но докато Бог ни прибере при себе си, аз ще трябва да съм достатъчен. Независимо дали ти харесва или не, Андрю, в очите на другите вампири аз съм твой
— Не — поклати глава Хабърд. — Никога не съм искал да бъда част от фамилията Дьо Клермон.
— Няма значение какво искаш или не искаш. Вече не. — Матю остави чашата си и взе ръката ми.
— За да искаш верността ми, трябва първо да признаеш моя сир, Бенджамин, като твой син. А ти никога не би го направил — разярено заяви Хабърд. — Като глава на Дьо Клермон Болдуин приема сериозно честта и положението на фамилията. Той няма да ти позволи да се отделиш самостоятелно, като има предвид бича в кръвта ти.
Преди Матю да успее да отговори на предизвикателството му, Кора изкряска предупредително. Реших, че Джак трябва да се е събудил, и станах да отида при него. Непознатите помещения го ужасяваха като малък.
— Остани тук — каза Матю и стисна по-силно ръката ми.
— Той има нужда от мен! — запротестирах аз.
— Джак има нужда от силна ръка и ясни граници — тихо рече Матю. — Той знае, че го обичаш. Но в този момент не може да владее подобни силни чувства.
— Аз му вярвам. — Гласът ми трепереше от гняв и обида.
— А аз не — рязко отвърна Матю. — Не само гневът отприщва кръвожадността му. Любовта и верността също го правят.
— Не искай от мен да го пренебрегвам. — Исках съпругът ми да престане да играе ролята на
— Съжалявам, Даяна. — Върху очите му падна сянка, която си мислех, че е изчезнала завинаги. — Трябва да поставя нуждите на Джак на първо място.
— Какви нужди? — Джак стоеше на прага. Прозя се и косата му настръхна от тревога. Лоберо се промуши покрай него и тръгна право към Матю, търсейки признание за добре свършената работа.
— Имаш нужда да ловуваш. Уви, луната е ярка, а дори аз не мога да контролирам небето. — Лъжата на Матю изтече от езика му като мед. Той разроши Лоберо и го почеса зад ушите. — Всички отиваме — ти, аз, баща ти, дори Галоуглас. Лоберо също може да дойде.
Джак сбърчи нос.
— Не съм гладен..
— Тогава не яж. Но въпреки това ще дойдеш на лов. Бъди готов в полунощ. Ще те взема.
— Ще ме вземеш ли? — Джак погледна мен, после Хабърд. — Мислех, че ще останем тук.
— Ще бъдеш зад ъгъла при Галоуглас и Мириам. Андрю ще остане с теб — увери го Матю. — Тази къща не е достатъчно голяма за една вещица и трима вампири. Ние сме нощни създания, а Даяна и бебетата се нуждаят от сън.
Джак погледна с копнеж корема ми.
— Винаги съм искал братче.
— Може вместо това да получиш две сестрички — засмя се Матю.
Ръката ми автоматично докосна корема ми, когато един от близнаците отново ме срита. Бяха необичайно активни след появата на Джак.
— Движат ли се? — развълнувано попита той. — Може ли да пипна?
Погледнах Матю. Джак също се обърна към него.
— Дай да ти покажа как. — Тонът на Матю бе непринуден, но си личеше, че е нащрек. Той взе ръката на Джак и я опря отстрани на корема ми.
— Нищо не усещам — каза Джак и се намръщи съсредоточено.
Особено силен ритник, последван от удар с лакът, отекна в стената на утробата ми.
— Леле! — Лицето на Джак бе на сантиметри от моето, очите му бяха изпълнени с възхищение и почуда. — По цял ден ли ритат така?
— Такова чувство имам. — Искаше ми се да пригладя рошавата му коса. Искаше ми се да го прегърна и да му обещая, че никой никога повече няма да го нарани. Но не можех да му предложа нито една от тези утехи.
Усетил майчинските ми настроения, Матю отдръпна ръката му. Джак прие това като отхвърляне и лицето му посърна. Вбесена на Матю, посегнах да върна ръката на Джак. Преди да успея да го направя, Матю сграбчи китката ми и ме придърпа до себе си. Това бе недвусмисленият жест на собственик.
Очите на Джак почерняха.
Хабърд се завтече да се намеси, но погледът на Матю го накара да замръзне на място.
Пет секунди по-късно очите на Джак отново станаха нормални, кафяви и зелени. Матю му се усмихна одобрително.
— Инстинктът ти да защитиш Даяна е напълно уместен — каза му той. — Но не и да смяташ, че трябва да я пазиш от мен.
— Съжалявам — прошепна Джак. — Няма да се повтори.
— Приемам извинението ти. За жалост, ще се повтори. Овладяването на болестта няма да бъде лесно, нито бързо. — Матю заговори делово. — Джак, целуни Даяна за лека нощ и се настани в къщата на Галоуглас. Това е бивша църква зад ъгъла. Ще се почувстваш направо у дома си.
— Чу ли, отец X? — Младежът се ухили. — Чудно ми е дали има прилепи в камбанарията, както твоята.
— Вече нямам проблем с прилепите — кисело промърмори Хабърд.
— Отец X още живее в църква в града — оживено обясни Джак. — Не същата, която посетихте вие. Онази стара съборетина рухна. Като се замисля, същото се отнася и за по-голямата част от сегашната.
