— Няма да остана под един покрив с някой Дьо Клермон. Особено с него — заяви Хабърд и посочи Галоуглас.
— Забравяш нещо, Андрю — рече Матю. — Ти си Дьо Клермон. А също и Джак.
— Никога не съм бил Дьо Клермон — злостно изсъска Хабърд.
— Откакто си пил кръвта на Бенджамин, не си нищо друго — отривисто каза Матю. — И в това семейство ще правиш онова, което аз кажа.
— Семейство? — презрително се изсмя Хабърд. — Ти беше член на глутницата на Филип, а сега си подчинен на Болдуин. Нямаш свое собствено семейство.
— Явно имам — с горчивина отбеляза Матю. — Време е да тръгваш, Галоуглас.
— Добре, Матю. Ще ти позволя да ме отпратиш — само този път, — но няма да бъда далеч. И ако инстинктът ми подскаже, че стават неприятности, ще се върна и майната му на вампирския обичай и закон. — Той стана и ме целуна по бузата. — Викай, ако имаш нужда от мен, лельо.
Матю изчака входната врата да се затвори и се обърна към Хабърд.
— Каква точно уговорка си сключил с партньорката ми? — остро попита той.
— Вината е моя, Матю. Отидох при Хабърд... — започнах в желанието да си призная всичко и да се приключи.
Масата подскочи под юмрука му.
— Отговори ми, Андрю.
— Съгласих се да защитавам всеки, който е неин, дори теб — кратко отвърна Хабърд. В това отношение той беше Дьо Клермон до мозъка на костите си — казваше само онова, което трябваше.
— А в замяна? — рязко попита Матю. — Не би дал такава клетва, без да получиш нещо също толкова скъпо в замяна.
— Твоята партньорка ми даде една капка кръв. Една-единствена — възнегодува Хабърд. Бях го измамила, спазвайки буквата на искането му, а не духа. Явно той таеше обида.
— Тогава знаеше ли, че съм твой дядо? — зададе следващ въпрос Матю. Нямах представа защо това трябва да е важно.
— Да — отвърна Андрю и леко позеленя.
Матю го придърпа през масата, докато носовете им почти се докоснаха.
— И какво научи от онази единствена капка кръв?
— Истинското й име. Даяна Бишъп. Нищо друго, кълна се. Вещицата използва магията си, за да е сигурна в това. — От устата на Хабърд думата „вещица“ прозвуча мръсно и долно.
— Никога вече не се възползвай от защитния инстинкт на жена ми, Андрю. Направиш ли го, ще ти взема главата. — Матю го стисна още по-силно. — Предвид скверността ти никой вампир не би ме винил, ако го направя.
— Не ми пука какви ги вършите, когато сте насаме. Макар че други ще се заинтересуват, тъй като партньорката ти е явно бременна, а около нея няма никакъв намек или миризма на друг мъж. — Хабърд сви неодобрително устни.
Най-сетне разбрах въпроса на Матю. Тъй като бе взел съзнателно кръвта ми, за да търси моите мисли и спомени, Андрю Хабърд беше извършил вампирския еквивалент на това да гледа как баба му и дядо му правят секс. Ако не бях намерила начин да спра кръвта, така че да получи само поисканата капка и нищо друго, Хабърд щеше да надникне в личния ни живот и щеше да научи както собствените ми тайни, така и тези на Матю. Затворих очи, когато осъзнах пораженията, до които е могло да се стигне.
От куфара на Андрю се чу мърморене. Заприлича ми на шума, който чувам понякога по време на лекция, когато телефонът на някой студент иззвъни неочаквано.
— Оставил си телефона си на спикърфон — казах, заслушана в тихото бърборене. — Някой оставя съобщение.
Матю и Андрю се намръщиха.
— Не чувам нищо — рече съпругът ми.
— А аз нямам мобилен телефон — добави Хабърд.
— Тогава откъде идва този шум? — попитах аз и се огледах. — Някой да е пускал радиото?
— Единственото, което нося в куфара, е това. — Хабърд откопча месинговите закопчалки и извади нещо.
Бърборенето се засили и изведнъж прилив на сила разтърси тялото ми. Всяко сетиво се изостри и нишките, които свързваха света, внезапно побесняха, започнаха да се извиват и гърчат в пространството между мен и листа велум в ръцете на Андрю Хабърд. Кръвта ми отвърна на едва доловимите останки от магия по листа от Книгата на живота и китките ми пламнаха, когато слабата, позната миризма на плесен и векове изпълни стаята.
Хабърд обърна страницата към мен, но аз вече знаех какво ще видя там — преплетени алхимични дракони, чиято кръв изтичаше от раните им в съд, от който се издигаха голи бледи фигури. Илюстрацията представяше етапа от алхимичния процес след химическата сватба на лунната кралица и слънчевия крал —
След като седмици наред бях търсила в „Бейнеке“ липсващите листа на Ашмол 782, най-неочаквано се натъквах на един от тях в собствената си трапезария.
— Едуард Кели ми го изпрати през есента, след като заминахте. Заръча ми да не го изпускам от очи. — Хабърд плъзна листа към мен.
