Беше преживял толкова много. Прекалено много, благодарение на Бенджамин. Исках онзи безумец да бъде изтрит от лицето на земята. Пръстите на лявата ми ръка се разпериха и усетих парене в китката, където възелът обкръжаваше пулса ми. Магията беше не друго, а превърнато в реалност желание и силата във вените ми отвръщаше на неизречения ми порив за мъст.
— Джак беше наша отговорност, а не бяхме до него, когато се е нуждаел от нас. — Гласът ми бе тих и свиреп. — А Ани...
— Сега сме до него. — В очите на Матю се четеше същата мъка и гняв, които изпитвах и аз самата. — Нищо не можем да направим за Ани, освен да се молим душата й да е намерила покой.
Кимнах, овладявайки с мъка чувствата си.
— Вземи душ,
Стиснах ръката му, целунах леко Джак по челото и с неохота влязох в банята в напразен опит да се очистя от събитията от вечерта.
Половин час по-късно заварихме Галоуглас и Хабърд да седят един срещу друг на простата чамова маса. Гледаха се свирепо. Взираха се един в друг. Ръмжаха. Бях благодарна, че Джак не е буден да ги види.
Матю пусна ръката ми и извървя няколкото крачки до кухнята. Извади бутилка газирана вода за мен и три бутилки вино. Раздаде ги и се върна за тирбушон и четири чаши.
— Може и да си ми братовчед, но това не означава, че те харесвам, Хабърд. — Ръмженето на Галоуглас премина в нечовешки звук, който бе далеч по-смущаващ.
— Чувствата са взаимни. — Хабърд сложи черното си куфарче на масата и го остави така, че лесно да го достига.
Матю се зае да отваря бутилката си, като гледаше мълчаливо как племенникът му и Хабърд се съревновават за по-изгодна позиция. Наля си чаша вино и я изпи на две глътки.
— Не ставаш за родител — каза Галоуглас и присви очи.
— Че кой става? — изстреля отговора си Хабърд.
— Достатъчно. — Матю не повиши тон, но нещо в гласа му накара косъмчетата на тила ми да настръхнат. Галоуглас и Хабърд моментално млъкнаха. — Андрю, кръвожадността винаги ли се е отразявала така на Джак, или се е влошила след срещата му с Бенджамин?
Хабърд се облегна назад в стола със сардонична усмивка.
— С това искаш да започнеш, така ли?
— Тогава започни ти с обяснението защо си превърнал Джак във вампир, когато си знаел, че можеш да му предадеш кръвожадността! — Гневът ми изпепели всяка любезност, която някога бих проявила към него.
— Дадох му избор, Даяна — отвърна Хабърд. — Без да споменавам шанса.
— Джак е умирал от чума! — извиках. — Не е бил в състояние да вземе ясно решение. Ти си бил възрастният. А Джак е бил дете.
— Беше навършил двайсет. Беше мъж, а не момчето, което оставихте на лорд Нортъмбърланд. И беше минал през ада, чакайки напразно завръщането ви! — изтъкна Хабърд.
Уплаших се, че мога да събудя Джак, и сниших глас.
— Оставих ти предостатъчно пари да пазиш Джак и Ани от всичко лошо. И двамата не би трябвало да са лишени от нищо.
— Мислиш ли, че топлото легло и пълният корем биха могли да излекуват разбитото му сърце? — Неземните очи на Хабърд бяха студени. — Търсеше ви всеки ден в продължение на дванайсет години. Дванайсет години слизаше на пристанището да посреща корабите от Европа с надеждата, че ще бъдете на някой от тях. Дванайсет години издирваше всеки чужденец в Лондон и го питаше дали не ви е виждал в Амстердам, Любек или Прага. Дванайсет години отиваше при всеки, когото сметнеше за вещер или вещица, и му показваше портрета на прочутата вълшебница Даяна Ройдън, който бе нарисувал. Истинско чудо е, че чумата отне живота му, а не съдиите на кралицата!
Пребледнях.
— Ти също имаше избор — напомни ми Хабърд. — Така че ако искаш да обвиняваш някого, че Джак е станал вампир, хвърли вината върху себе си или върху Матю. Джак беше ваша отговорност. А вие го направихте моя.
— Уговорката ни не беше такава и ти много добре го знаеш! — Думите излетяха от устата ми, преди да успея да ги спра. Замръзнах ужасена. Това бе поредната тайна, която бях крила от Матю и която смятах, че е останала в миналото.
Галоуглас рязко пое дъх през зъби. Леденият поглед на Матю сякаш прониза кожата ми. В стаята се възцари пълна тишина.
— Трябва да говоря с жена си и внука си, Галоуглас. Насаме — каза Матю. Наблягането върху „жена си“ и „внука си“ беше съвсем леко, но недвусмислено.
Галоуглас стана. На лицето му бе изписано неодобрение.
— Ще се кача горе при Джак.
Матю поклати глава.
— Прибери се у дома и чакай Мириам. Ще ти се обадя, когато Андрю и Джак са готови да дойдат при вас.
— Джак ще остане тук — отново повиших тон аз. — При нас, където му е мястото.
Погледът на Матю моментално ме накара да млъкна, макар че двайсет и първи век не беше място за ренесансов принц и преди година щях здравата да протестирам срещу властническото му държане. Сега обаче знаех, че съпругът ми едва успява да се контролира.
