Kolekcionerut na kosti полностью

-      Ами ако е от следващата жертва?

-      Значи, че се налага да го открием час по-скоро, Аме­лия. Прибери костта. В найлоново пликче.

След като тя прибра костта, Райм попита:

- Има ли още някакви подхвърлени улики?

Гласът му звучеше загрижено.

-      Не.

-      Това ли е всичко? Косми, кокал и парче дърво. Не ни улеснява много.

-      Да ти ги донеса ли в... кабинета?

Райм се изсмя:

-      Той си мисли, че с това ще се задоволим. Но не. Още не сме свършили. Нека открием още някои неща за Неизвес­тен извършител 823.

-      Но тук няма нищо.

-      О, има, Амелия. Адресът му, телефонният му номер, снимката му, надеждите и желанията му - всичко е около теб.

Настойническият му тон я вбеси, но тя реши да замълчи,

-      Фенерът с теб ли е?

-      Имам халогенно фенерче...

-      Не - изръмжа той, - обикновените фенерчета хвър­лят прекалено тесен сноп светлина. Трябва ти дванадесетволтов фенер.

-      Ами не съм го взела. Да се върна ли до колата?

-      Няма време. Огледай тръбите.

Тя ги огледа за десет минути, качи се до тавана и освети ъгли, които не бяха виждали светлина може би от петдесет годи­ни.

-      Нищо не виждам.

-      Върни се до вратата. Бързо.

Тя се поколеба. После изпълни нареждането.

-      При вратата съм.

- Добре. Затвори очи. Какво подушваш?

-      Да подушвам ли? „Подушваш“ ли каза?

„Да не е полудял?“

-      Винаги мириши въздуха на местопрестъплението. Та­ка можеш да научиш стотици неща.

Тя остана с широко отворени очи и вдиша дълбоко:

-      Не мога да определя какво подушвам.

-      Това не е приемлив отговор.

Сакс издиша гневно. Надяваше се да чува съскането по телефона. Затвори очи, вдиша, отново ѝ се повдигна.

-      Плесен, мухъл. Миризма на гореща вода от парата.

-      Не знаеш откъде идва. Само описвай.

-      Гореща вода. Парфюмът на жената.

-      Сигурна ли си, че е нейният?

-      Ами не.

-      Ти слагаш ли си парфюм?

-      Не.

- Да не е афтършейв? От лекаря. Или от полицая?

-      Не мисля, не.

-      Опиши го.

-      Сух. Като джин.

-      Решавай, женски парфюм или мъжки афтършейв. „Какво използваше Ник? „Арид екстра драй“.

-      Не знам. По-скоро мъжки.

-      Иди до трупа.

Тя погледна тръбата, после пода.

-      Но...

-      Хайде.

Тя се подчини. Кожата се белеше като брезова кора, са­мо дето беше червена.

-      Помириши врата ѝ.

-      Той е целият... Искам да кажа, не е останало много кожа по него.

-      Съжалявам, Амелия, но се налага да го помиришеш. Трябва да разберем дали е нейният парфюм.

Сакс вдиша. Задави се, едва не повърна.

„Ще се издрайфам - помисли си тя. - Както с Ник от онези ледени дайкирита в „При Панчо“. Двама строги блюс­тители на закона смучат скъпи питиета, а в чашите им плу­ват сини пластмасови риби меч.“

-      Подушваш ли парфюма?

„Ето... Отново ми се повдига. Не. Не!“ - Тя затвори очи и насочи вниманието си към болката в ставите. В най-силната болка, коляното. И, о, чудо, спря да ѝ се повдига.

-      Не е нейният парфюм.

-      Добре. Значи нашият човек може би е достатъчно суетен, за да се маже с много афтършейв. Това може да е белег на социално положение. Или може би иска да скрие ня­каква друга миризма. Чесън, тютюн, риба, алкохол. Ще ви­дим. Сега, Амелия, чуй ме внимателно.

-      Какво?

-      Искам да си представиш, че ти си убиецът.

„О! Психоглупости. Само това ми липсваше.“

-      Наистина, не мисля, че имаме време за това.

-      Никога няма достатъчно време за изучаване на мес­топрестъплението - успокои я Райм. - Но това няма да ни спре. Представи си, че си на негово място. Мисли като него.

-      И как да го постигна?