— Не бих си приписал заслугите за него — скромно отвърна Келър. — Но той наистина изглежда великолепно на фона на патинирания меден покрив.
— Но бихте си приписали заслугите за използването на най-модерни строителни технологии за укрепването на сградата, нали?
— Това действително го направихме и съм убеден, че тя ще издържи поне още сто години. Трябва да е така, особено ако вземем предвид цената, която надхвърли 80 милиона долара.
— Вероятно няма да ни разрешите да заснемем част от архитектурните планове — предположи Анабел.
— Боя се, че не — въздъхна архитектът. — Нали знаете, изисквания за сигурност…
— Знам, разбира се, но бях длъжна да попитам. А ще можем ли поне да ги зърнем? Много се надявам в нашия репортаж да се долови онзи полъх на гениалност, с който компанията ви е подходила към изпълнението на проекта. А това ще стане по-лесно, ако вие директно коментирате архитектурните планове. Списанието ни ще се разпространява в осем държави. Не искам да кажа, че фирмата ви се нуждае от реклама, но такава няма да й навреди, нали?
— Ни най-малко! — усмихна се Келър. — Още повече, че имаме планове да излезем на международния пазар.
— Значи небето ни е изпратило — усмихна се Анабел.
— Имате ли предпочитания към определен етап от реставрационните работи?
— По принцип проявяваме интерес към всичко, но все пак бихме желали да се спрем на приземието и етажа над него, които също са били трудни за реставриране.
— Всичко беше трудно, мис Колинс.
— Моля ви, наричайте ме Реджайна. Предполагам, че това важи и за преустройството на вентилационната система и климатичната инсталация.
— Най-вече за тях.
— Предчувствам, че ще стане страхотен материал — изгука Анабел.
Келър вдигна телефона и след броени минути вече гледаха архитектурните планове. Милтън зае позиция, която му позволяваше да вижда всички детайли, след което включи онези уникални клетки на паметта си, които малцина смъртни бяха в състояние да използват. Келър се зае с обясненията, а Анабел ловко го насочваше към подземната зала за управление на противопожарната система и климатичната инсталация на хранилището и читалнята на отдел „Редки книги и специални колекции“.
— Значи системата за противопожарна безопасност е централизирана, а тръбите минават през тези шахти? — попита тя, плъзгайки пръст по чертежите.
— Точно така. Прибягнахме до този способ именно за да използваме тези шахти. В момента тече процедура за смяна на противопожарния компонент.
— Халон 1301 — намеси се Милтън и Анабел го възнагради с одобрителна усмивка. — Чудовището, което яде озоновия слой. И ние имахме проблем с него.
— Наистина е така — кимна Келър.
— А тръбите на вентилационната и отоплителната система стигат до хранилищата около читалнята, така ли? — попита Анабел.
— Да. Поради ограниченото пространство задачата се оказа трудна, но ние вкарахме част от тях директно в носещите колони на хранилището.
— Без да нарушавате функциите им, предполагам — промърмори с уважение Анабел. — Наистина оригинална идея.
Половин час по-късно тя вдигна глава от чертежите и се обърна към „асистента“ си:
— Искаш ли да видиш още нещо, Лесли?
Милтън поклати глава, усмихна се и докосна с пръст челото си.
— Не, всичко вече е тук.
Анабел се разсмя, последвана от Келър.
После направи няколко снимки на любезния домакин и партньора му Махоуни и обеща да им изпрати няколко екземпляра от списанието.
Келър ги изпрати до вратата и любезно предложи:
— Ако възникнат други въпроси, не се колебайте да ми се обадите.
— Нямате представа каква огромна помощ ни оказахте — отвърна с неподправена искреност в гласа Анабел.
— Слава богу, че всичко свърши! — изпъшка Милтън, докато се качваха в наетия форд. — Ръцете ми са толкова потни, че едва отворих вратата на проклетата кола!
— Справи се чудесно, Милтън — похвали го Анабел. — Забележката ти за газа дойде точно навреме и помогна на Келър да се отпусне.
— И аз се почувствах добре, макар че в един момент ми идеше да повърна…
— Забрави, това са обичайните реакции на вражеска територия. Важни бяха коментарите ти — всички навременни и уместни.
— Значи наистина ги хареса, а? — светна лицето на Милтън.
— Мога да кажа, че ти идва отвътре — кимна тя.
— На теб също — погледна я с уважение Милтън.
— Традиционният късмет на новака, нищо повече — подчерта Анабел и включи на скорост.
