Колекционерите полностью

Но имаше и още нещо, което всъщност го спираше да направи важното съобщение. И то бе вероятността, колкото и малка да бе тя, Джонатан да бе придобил книгата по незаконен начин. В подкрепа на тази вероятност беше фактът, че я беше пазил в тайна, добре скрита в сейфа в приземието. А той не искаше да направи нищо, което би опетнило паметта на приятеля му.

Тръсна глава да прогони тревожните мисли и се насочи към Джуъл Инглиш, редовна посетителка на читалнята през последните няколко години, също като Норман Джанклоу, почитателя на Хемингуей.

Джуъл го забеляза, свали очилата си и внимателно прибра в плик тънкото снопче бележки. Кейлъб се настани срещу нея, тя го стисна за лакътя и развълнувано прошепна:

— Открих един запазено издание от поредицата на Бийдъл! „Малеска, индианската съпруга на Белия ловец“! Номер едно, Кейлъб!

— Мисля, че и ние разполагаме с едно копие — бавно кимна Кейлъб. — Направете всичко по силите си да се уверите, че действително става въпрос за запазен екземпляр, Джуъл. Защото повечето книги от поредицата на Бийдъл са подвързани лошо с евтини материали.

— Страшно се вълнувам, Кейлъб! — плесна с ръце Джуъл Инглиш. — Номер едно, представяте ли си?

— Наистина е вълнуващо. Ако искате да му хвърля едно око, преди да го купите, нямам нищо против.

— Вие сте златен човек, Кейлъб! Крайно време е да се отбиете за едно питие, имаме да си говорим за толкова много неща!

Изрисуваните й вежди въпросително се повдигнаха, а Кейлъб, хванат натясно, смутено промърмори:

— Ама разбира се. Някой ден непременно ще го направим… — С усилие на волята се сдържа да не хукне обратно към бюрото си. Ухажването на седемдесетгодишната бабичка се отразяваше зле на мъжкото му самочувствие, което и без това не беше особено високо. Успя да възстанови душевното си равновесие сравнително бързо и огледа помещението. На практика винаги беше харесвал присъствието на библиофили като Джуъл и Норман Джанклоу, съсредоточени върху старите печатни издания на красивите маси. Това му помагаше да възприема по-леко пощурелия външен свят поне за няколко часа дневно. О, колко е хубаво да се завърна при тетрадките и перодръжките, дори за малко!

Двайсет минути по-късно вратата се отвори, той вдигна глава от документите пред себе си и замръзна от изненада. Корнилиъс Бихан влезе в читалнята и тръгна към бюрото на уредничката, попита я нещо и проследи пръста й, насочен към него. Кейлъб се надигна и пое протегнатата му ръка, механично отчитайки отсъствието на бодигардовете, най-вероятно недопуснати във вътрешността на сградата.

— Мистър Бихан? — промълви объркано той и пред очите му изведнъж се появи картината на голия индустриалец с част от дамско бельо върху слабините. Успя да скрие усмивката си с цената на фалшива кашлица. — Извинете, задавих се.

— Наричайте ме Кей Би, моля — отвърна Бихан и се огледа. — Изобщо не бях подозирал за съществуването на това място. Би трябвало да го рекламирате по-добре.

— Наистина е така, но за съжаление бюджетът ни е твърде ограничен — призна с половин уста Кейлъб.

— О, уверявам ви, че отлично познавам недостатъците на централизирания бюджет — увери го Кей Би.

— Чувал съм, че се справяте добре с вашингтонската бюрокрация — кимна Кейлъб и веднага съжали за думите си, срещнал втренчения поглед на госта.

— Погребението беше хубаво — рязко смени темата Бихан. — Разбира се, доколкото това определение е подходящо за едно печално събитие.

— Наистина беше хубаво. Беше ми приятно да се запозная със съпругата ви.

— Имах няколко срещи на Капитолия и реших да хвърля едно око на работното място на Джонатан — поясни Бихан. — От толкова време сме съседи, а нямах никаква представа къде си вади хляба.

— Е, по-добре късно, отколкото никога — отбеляза Кейлъб.

— Предполагам, че Джонатан е обичал работата си…

— Така е. Винаги идваше пръв.

— Вероятно е имал много приятели? — продължи с въпросителен тон Бихан.

— О, да. Разбираше се с всички.

— Научих, че снощи сте били в къщата му заедно с някаква жена.

Този път Кейлъб беше по-подготвен и прие спокойно рязката смяна на темата.

— Защо не се отбихте и вие? — контрира с невинно изражение той. — Тъкмо щяхме да си поговорим.

— Бях зает.

О, бас държа, че беше точно така, помисли си Кейлъб.

— Видели са ви хората, които охраняват къщата ми — поясни Бихан. — Коя беше жената?

— Експерт по редки книги. Поканих я да разгледа колекцията на Джонатан преди началото на оценъчния процес.

Кейлъб изпита гордост от бързината и лекотата, с която изрече тази лъжа.

— А какво ще стане с къщата му?

— Предполагам, че ще бъде обявена за продажба, но нямам пряко участие в разпореждането с тази част от наследството му.

— Мисля да я купя и да я направя къща за гости — небрежно го информира Бихан.

— Вашата не ви ли стига? — изтърси, без да се замисля Кейлъб.

Но Бихан, слава богу, избухна в смях.