Майкъл Дж. Съливан
Конспирация за Короната
Майкъл Дж. Съливан
Запознанство с автора
Откривайки пишеща машина в мазето на дома на приятел, Майкъл
Дж. Съливан заредил празен лист и въвел думите: „Бе мрачна и бурна
нощ – и се разнесе изстрел.“ Бил е само на осем години. Но желанието да
изпълни бялата страница и проследи къде ще го отведат клавишите не го
напускало. Като възрастен, Майкъл прекарал десет години в усъвършен-
стване на уменията си, четейки и изучавайки автори като Стивън Кинг, Айн Ранд и Джон Стайнбек.
Написал десет романа и след като не почувствал привличане към публикуването, се заклел никога да не твори.
Майкъл установил, че съдържащите думата „никога“ заричания не
доживяват изпълнение и сложил край на писателската пауза десет години
по-късно. Сърбежът се завърнал, когато решил да пише книги за дъщеря
си, по онова време на тринадесет, изпитваща затруднения в училище за-
ради дислексия. Заинтригуван от идеята за поредица с обединяваща фа-
була, но изградена от отделни епизоди, той създал
чил творението на дъщеря си под формата на ръкопис, тя заявила, че
трябва да бъде „истинска книга“, за да може да я прочете.
Тъй започнало второто пътешествие по пътя на публикацията, което
включвало наемането на съпругата да бъде бизнес мениджър, подпис-
ването с малка независима печатница и основаването на публицистична
компания. Като себеиздаващ автор, Съливан продал повече от шестдесет
хиляди книги и обогатил успеха си, като постигнал масова публикация
през
превод на френски, испански, руски, немски, датски, полски и чешки.
Роден в Детройт, Мичиган, Майкъл понастоящем пребивава във Фе-
ърфакс, Вирджиния, заедно със съпругата и трите си деца. Продължава
да изпълва белите страници с три проекта: модерно фентъзи, изследващо
отношенията между добро и зло; литературна фантастика, проследяваща
затъването на един човек в лудостта и средновековно фентъзи – предис-
тория на поредицата за Ририя.
Повече за автора можете да откриете на
3
Конспирация за Короната
4
Майкъл Дж. Съливан
5
Конспирация за Короната
Глава 1
Откраднати писма
Ейдриън не виждаше почти нищо в мрака, но можеше да ги чуе –
прекършването на клоните, мачкането на листата и шумоленето на трева-
та. Бяха повече от един – повече и от трима – и се приближаваха.
– Никой от вас да не мърда – заповяда груб глас откъм сенките. – В
гърбовете ви има насочени стрели; мръднете ли, ще ви надупчим на сед-
лата – говорещият все още бе в сенките, едва доловимо движение сред
голите клони. – Само ще пооблекчим товара ви. Не е нужно никой да пос-
трада. Правете каквото ви казвам и ще си задържите живота. В противен
случай ще вземем и него.
Ейдриън знаеше, че вината е негова и стомахът му се сви. Стрелна с
поглед Ройс, който седеше на мръсносивата си кобила със скрито от ка-
чулката лице. Главата на приятеля му бе наведена и се поклащаше леко.
Ейдриън знаеше какво е изражението му и без да може да го види.
– Съжалявам – промълви.
Ройс продължи мълчаливо да клати глава.
Стена от прясно отсечени храсти препречваше пътя им. Назад се
простираше дългият осветен от луната друм. Мъгла се стелеше над овра-
зите и падините; невидим поток нейде струеше между скали. Намираха
се дълбоко в горите на стария южен път, обградени от дълъг тунел дъбо-
ви и ясенови дървета, прострели изтънчени клони над пътя, треперейки
и шумейки в студения есенен вятър. Бяха на почти ден път от който и да е
град; часове бяха минали от последната видяна къща. Сами сред нищото
– в места от този тип никога не намираха телата.
Засилвайки шума от настъпени листа, крадците пристъпиха в тясна-
та ивица лунна светлина. Ейдриън преброи четирима мъже с небръснати
лица и оголени мечове. Носеха груби дрехи от кожа и вълна – захабени
и мръсни. Придружаваше ги момиче с приготвен за стрелба лък. Бе об-
лечена в тон с останалите – панталони и ботуши; за прическа й служеше
рошава бъркотия. Всички бяха окаляни: сякаш прекарали нощта в дупка.
– Не изглеждат като да имат много пари – рече един със сплескан
нос. Един-два инча по-висок от Ейдриън, той бе най-едрият от групата, яко добиче с дебел врат и големи ръце. Долната му устна изглеждаше да
е била солидарно разцепена по времето на носното счупване.
6
Майкъл Дж. Съливан
– Обаче имат багаж – обади се момичето. Гласът й го изненада. Бе
млада и напук на мръсотията – сладурана, непринудена; ала тонът й бе
агресивен, дори жесток. – Вижте колко много неща са помъкнали. За как-
во е всичкото това въже?
Ейдриън не бе сигурен дали питането й е отправено към него или
към нейните спътници. Във всеки случай нямаше да отговори. За момент
понечи да се пошегува, ала тя не изглеждаше да е от онези, които могат
да бъдат очаровани с усмивка и комплимент. На всичкото отгоре стрелата
й бе насочена право към него и ръката й можеше да се умори всеки мо-
мент.
– Вземам големия меч, който оня носи на гърба си – рече плоският
нос. – Мяза да ми е по мярка.
