Конспирация за Короната полностью

– Аз ще взема останалите му два – източник на тази реплика бе един

белязан; белегът разделяше лицето му под лек наклон, пресичайки носа

на косъм от окото.

Момичето посочи със стрелата си към Ройс:

– Искам наметалото на дребния. Качулката определено ще ми отива.

С дълбоки очи и съсухрена от слънцето кожа, най-близкият до Ейд-

риън мъж изглеждаше най-възрастен. Той пристъпи и хвана коня му за

юздата.

– Сега бъди много внимателен. Убили сме мнозина по този път. Глу-

паци, които не слушат. Не искаш да си глупав, нали?

Ейдриън поклати глава.

– Добре. Сваляй оръжията – рече крадецът, – сетне слез.

– Какво ще кажеш, Ройс? – попита Ейдриън. – Даваме им малко пари

и няма пострадали.

Ройс го погледна. Две очи проблеснаха под качулката със смразяващ

поглед.

– Просто казвам, не искаме неприятности, нали?

– Не ти трябва мнението ми – рече Ройс.

– Значи ще се инатиш.

Мълчание.

Ейдриън поклати глава и въздъхна.

– Защо трябва да усложняваш всичко? Те вероятно не са лоши хора

– просто бедни. Знаеш, вземайки каквото им трябва, за да си купят къшей

хляб и нахранят семействата си. Можеш ли да ги виниш за това? Идва

зима, а времената са тежки. – Кимна към крадците. – Нали?

– Аз нямам семейство – отвърна плосконосият. – По-голямата част

от плячката пропивам.

7

Конспирация за Короната

– Не помагаш особено – отбеляза Ейдриън.

– Не се и опитвам. Или вие двамцата правете каквото ви се нарежда,

или ще ви изкормим на място – подчерта думите си с изтегляне на дълга

кама от колана; демонстративно остърга острието на меча си с нея.

Студен вятър виеше сред дърветата, извивайки клоните и отскубвай-

ки още листак. Червени и златни листа летяха, виеха се в кръг, шибани

от поривите над пътеката. Някъде в мрака бухал оповести присъствието

си.

– А ако ви дам половината от парите ни? Моята половина. Така няма

да сте на загуба.

– Не сме искали половината – каза мъжът, който държеше коня му. –

Искаме всичко, включително конете.

– Чакай малко. Конете ни? Да, вземете малко пари – добре, но… ко-

некрадство? Ако ви хванат, ще увиснете на бесилката. Знаете, че ще док-

ладваме за вас в първия изпречил се на пътя ни град.

– Идвате от севера, нали?

– Да, вчера напуснахме Медфорд.

Държащият коня кимна и Ейдриън видя малка червена татуировка

на врата му.

– Това ти е проблемът – чертите на лицето му омекнаха в съчувстве-

на гримаса, която предвид обстоятелствата внушаваше заплаха.

– Вероятно отивате в Колнора – хубав град. Много магазини. Много

богаташи. Търговията там кипи и мнозина минават по този път, носейки

какво ли не, за да продават на богаташите. Предполагам, че не сте били

на юг преди, нали? В Меленгар крал Амрат си прави труда да наеме вой-

ници, които да патрулират по пътищата. Ама тук в Уоррик нещата стоят

малко по-различно.

Плосконоско се приближи, облизвайки сцепената си устна, докато

разглеждаше дългия меч на гърба на Ейдриън.

– Искаш да кажеш, че кражбата е законна?

– Не, обаче крал Етелред живее в Акуеста: ужасно далеч от това мяс-

то.

– Ами графът на Чадуик? Не управлява ли той тези земи в името на

краля?

– Арчи Белънтайн? – споменаването на името предизвика кикот от

страна на другите крадци. – Арчи пет пари не дава какво се случва с

обикновените хорица. Твърде е зает да си подбира тоалетите – мъжът се

ухили, разкривайки растящи в ексцентрични посоки пожълтели зъби. –

Така че давай мечовете и слизай от коня. Сетне можеш да идеш до замъка

8

Майкъл Дж. Съливан

Белънтайн, да почукаш на вратата на Арчи и да видиш как е – пореден

залп всеобщ кикот. – Освен ако не смяташ това място за идеалния гроб, ще правиш каквото ти кажа.

– Прав беше, Ройс – примирено рече Ейдриън. Разкопча наметалото

си и го остави зад седлото. – Трябваше да оставим пътя, но честно…

имам предвид, ние сме сред нищото. Какви бяха шансовете?

– Съдейки по факта, че в момента бивате обирани – осмелявам се да

ги определя като доста добри.

– Иронично: да оберат Ририя.

– Не е забавно.

– Ририя ли каза? – запита мъжът, който държеше коня на Ейдриън.

Ейдриън кимна и затъкна ръкавиците си в колана.

Мъжът пусна юздата и отстъпи встрани.

– Какво става, Уил? – запита девойката. – Какво е Ририя?

– В Меленгар има двамина, които се назовават така – погледна към

другите и леко снижи глас. – Имам връзки натам, не помните ли? Казаха

ми да стоя настрана, ако някога попадна на тях.

– Та какво мислиш, Уил? – въпрос от страна на белязания.

– Мисля да разчистим храстите и да ги пуснем да минат.

– Какво? Защо? Ние сме петима, а те са само двама – посочи очевид-

ното плоският нос.

– Но те са Ририя.

– Е, и?

– Моите съдружници на север – а те никак не са глупави – казаха ни-

кой да не закача тези двамата по какъвто и да било повод. Освен това съд-

ружниците ми не са от мекушавите. Щом те думат да ги отбягваме, значи

има добра причина.

Плоският нос ги погледна критично:

– Добре, но откъде си сигурен, че точно тия двамата са тези, за които

се представят? Просто ще им повярваш?

Уил кимна към Ейдриън.

– Виж мечовете му. Някой, който носи един – може и да знае да го

върти, може и да не. Два меча – вероятно не отбира нищо от мечове, ама