иска ти да си мислиш обратното. Но мечоносец с три остриета – това си
е доста товар. Никой няма да се накамари с толкова стомана, освен ако не
си изкарва прехраната чрез тях.
Ейдриън изтегли два меча с единствено елегантно движение. Подх-
върли един, оставяйки го да се завърти на дланта му.
9
Конспирация за Короната
– Този има нужда от нова дръжка. И тази е започнала да се протрива
– погледна към Уил. – Докъде бяхме стигнали? Струва ми се, канехте се
да ни оберете.
Крадците се спогледаха нерешително.
– Уил? – запита девойката. Все още държеше лъка, но изглеждаше
доста по-слабо уверена.
– Да разчистим храстите от пътя им и да ги пуснем – каза Уил.
– Сигурен ли си? – запита Ейдриън. – Този прекрасен човек със
смачкания нос силно искаше да се сдобие с меч.
– Няма проблем – рече плоският нос, вперил поглед в осветените от
лунна светлина остриета.
– Е, щом тъй сте решили…
Петимата кимнаха и Ейдриън прибра оръжията обратно в ножници-
те.
Уил заби ножа си в земята и даде знак с ръка на останалите, докато
бързаше да разчисти барикадата.
– Знаете ли, не го вършите правилно – каза им Ройс.
Крадците спряха и го погледнаха разтревожени.
Ройс поклати глава.
– Не разчистването на храстите. Обирът. Добро място; признавам.
Но трябваше да ни обградите.
– И, Уилям… Уилям, нали? – запита Ейдриън.
Мъжът трепна и кимна.
– Да, Уилям, повечето хора са десняци, така че приближаващите се
трябва да идват отляво. Това щеше да ни постави в неизгодно положение
и да ни принуди да замахваме с извъртане. Тези с лъковете трябваше да
са от дясната ни страна, на разстояние.
– И защо само един лък? – запита Ройс. – Тя можеше да уцели само
един от нас.
– Дори и това нямаше да може – каза Ейдриън. – Забеляза ли колко
дълго тя го държа опънат? Или тя е нечовешки силна – което ме съмнява
– или това е самоделен лък, който може да изпрати стрелата на едва ня-
колко крачки. Нейната роля бе само за сплашване; съмнявам се някога да
е пускала стрела.
– Съм – каза момичето. – И съм добър стрелец.
Ейдриън поклати глава към нея с усмивка.
– Държеше показалеца си над пръчката, скъпа. Ако беше стреляла,
перата на стрелата щяха да закачат пръста и щеше да уцелиш всичко дру-
го, но не и набелязаното от теб.
10
Майкъл Дж. Съливан
Ройс кимна:
– Инвестирай в арбалети. Следващия път стой скрита и просто из-
стреляй няколко болта в гърдите на всяка цел. Цялото това дърдорене е
просто глупаво.
– Ройс! – смъмри го Ейдриън.
– Какво? Нали все ми казваш да съм бил по-учтив с хората. Опитвам
се да помогна.
– Не му обръщайте внимание. Ако искате съвет, старайте се да изди-
гате по-добри барикади.
– Да, препречете пътя с дърво следващия път – посъветва Ройс и до-
пълни съвета си с махване на ръка към клоните. – Това е просто жалко. И, в името на Марибор, си покрийте лицата. Уоррик не е чак толкова голямо
кралство и може да ви запомнят. Белънтайн няма да си направи труда да
ви преследва за някакви дребни кражби, но някой ден ще влезете в кръч-
ма и ще получите нож в гърба. – Ройс се обърна към Уилям. – Ти си бил
в Пурпурната ръка, нали?
Уил изглеждаше озадачен.
– Никой не е казвал нищо за това – той спря да дърпа клона, който
отместваше в момента.
– Не е и нужно. Ръката налага всички членове на гилдията да си пра-
вят тази глупава татуировка на врата – Ройс се обърна към Ейдриън. –
Предполага се, че ги прави да изглеждат опасни, но всъщност само доп-
ринася за лесното им идентифициране като крадци през остатъка от жи-
вота им. Като се замисли човек, да нацапотиш всекиго с червена ръка е
доста глупаво.
– Тази татуировка изобразява ръка? – запита Ейдриън. – Аз си мис-
лех, че представлява червено пиле. Но сега като каза, наистина прилича
повече на ръка.
Ройс върна поглед върху Уил и наклони главата му на една страна:
– Наистина прилича донякъде на пиле.
Уил притисна длан върху врата си.
След като и последните храсталаци бяха разчистени, Уилям запита:
– Кои сте вие в действителност? Какво точно е Ририя? Ръката така и
не ми казаха, само рекоха да стоя настрана.
– Не сме нищо специално – отвърна Ейдриън. – Просто двама път-
ници, наслаждаващи се на ездата през прохладна есенна нощ.
– Но наистина – каза Ройс, – трябва да се вслушате в съвета ни, ако
ще продължавате да вършите това. В крайна сметка ние ще последваме
вашия.
11
Конспирация за Короната
– Какъв съвет?
Ройс смушка леко коня си и отново пое по пътя:
– Ще посетим графа на Чадуик, но не се притеснявайте – няма да ви
споменем.
* * *
В ръцете си Арчибалд Белънтайн държеше света, удобно положен в
петнадесет откраднати писма. Всеки пергамент бе педантично изписан с
прекрасен, елегантен почерк. Видимо бе убеждението на автора в дълбо-
чината на думите и съдържащата се в значението им красива истина. Ар-
чибалд виждаше, че написаното е безсмислица, но бе на едно мнение с
автора що се отнася до неизмеримата им стойност. Отпи глътка бренди, затвори очи и се усмихна.
– Милорд?
Неохотно Арчибалд отвори очи и навъсено запита офицера:
– Какво има, Брус?
– Маркизът пристигна, сър.
Усмивката на Арчибалд се завърна. Внимателно пренави писмата,
върза ги в сноп със синя панделка и ги върна в сейфа си. Затвори тежката
