Той бръкна във вътрешния джоб на палтото, лежащо до него на канапето, и й подаде свитата на руло рисунка, която бе пазил грижливо там. Робин я разгъна и се усмихна, а очите й се напълниха със сълзи. Два къдрокоси ангела танцуваха под старателния надпис: „На Робин с обич от Додо“.
– Как са те?
– Много добре – отвърна Страйк.
Беше посетил къщата на „Съдърн Роу“ по покана на Лионора. Двете с Орландо го посрещнаха, хванати за ръка, на вратата, а на шията на Орландо както обикновено висеше Нахалната маймуна.
– Къде е Робин? – настоятелно се поинтересува Орландо. – Исках Робин да е тук. Бях й нарисувала картина.
– Дамата е претърпяла катастрофа – припомни Лионора на дъщеря си, като отстъпи назад, за да пропусне Страйк в коридора, но продължаваше здраво да стиска ръката на Орландо, сякаш се боеше, че някой отново може да ги раздели. – Вече ти казах, Додо, тя е извършила нещо много смело, при което е катастрофирала с кола.
– Леля Лиз била лоша – съобщи Орландо на Страйк, докато вървеше на заден ход по коридора, хванала ръката на майка си, но неоткъсваща от лицето на Страйк ясните си зелени очи. – Тя била тази, която накарала моя татко да умре.
– Да... ъъ... знам това – отвърна Страйк с познатото чувство на безсилие, което Орландо неизменно му внушаваше.
Завари съседката Една да седи до кухненската маса.
– О, вие бяхте толкова умен – не спираше да му повтаря тя. – Ама беше ужасно все пак. Как е горкичката ви партньорка? Боже какъв кошмар само...
– Бог да ги благослови – промълви Робин, след като той подробно й описа сцената. Постави рисунката на Орландо на масичката помежду им до програмата за детективския курс, където можеше да се радва и на двете. – А как е Ал?
– Не е на себе си от вълнение – мрачно отвърна Страйк. – Създадохме му погрешно впечатление, че животът на работещите е безкрайно възбуждащ.
– Аз го харесах – усмихната рече Робин.
– Е, да де, но имаше мозъчно сътресение – припомни Страйк. – А пък Полуърт направо ликува, че е дал на полицията да се разбере.
– Интересни приятели имаш – отбеляза Робин. – Много ли трябва да платиш за ремонта на таксито на бащата на Ник?
– Още не съм получил сметката – въздъхна той. – Предполагам – добави, след като налапа още няколко бисквити, с поглед към подаръка на Робин, – че ще трябва да наема друга временна помощничка, докато ти изучаваш тънкостите на детективския занаят.
– Да, май ще трябва – съгласи се Робин и след кратко колебание добави: – Надявам се нищо да не струва.
Страйк се разсмя, изправи се и взе палтото си.
– Нямам притеснения по този въпрос. Светкавицата не пада втори път на същото място.
– Някой не те ли нарича и така покрай многото ти прякори? – почуди се тя, докато го изпращаше в антрето.
– Как да ме нарича?
– Страйк Светкавицата.
– Ама кой ще ме нарече така – рече той и изразително погледна към крака си. – Е, весела Коледа, партньоре.
Идеята за прегръдка витаеше за кратко във въздуха, ала тя протегна ръка с шеговита имитация на мъжкарски жест, а той я пое и разтърси.
– Да прекараш чудесно в Корнуол.
– И ти в Масъм.
Готов вече да пусне ръката й, той внезапно я стисна. Преди тя да усети какво се случва, вече бе целунал опакото на дланта й. А после й помаха, усмихна се и си тръгна.
* * *
Table of Contents
Корица
За автора
Анотация
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
