Страйк никога преди не бе посещавал апартамента на Робин и Матю в Ийлинг. Настояването му Робин да си вземе почивка, за да се възстанови от лекото мозъчно сътресение и опита да бъде душена, не се прие добре.
– Робин – търпеливо я заубеждава той по телефона, – така или иначе, трябва да затворя офиса. Денмарк Стрийт е пълна с репортери. Отседнал съм у Ник и Илса.
Ала не искаше да зачезне в Корнуол, без да я е видял. Когато тя отвори входната врата, той се зарадва да установи, че белезите по челото и шията й бяха избледнели до жълтеникаво и синкаво.
– Как се чувстваш? – попита той, докато бършеше крака на изтривалката.
– Чудесно! – заяви тя.
Жилището бе малко, но весело и миришеше на нейния парфюм, който той не беше забелязвал съзнателно преди. Може би седмицата, прекарана, без да го подушва, го бе направила по-чувствителен към аромата му. Тя го поведе към дневната, боядисана в цвят магнолия, също като у Катрин Кент. Страйк с интерес забеляза „Разследващо интервю: психология и практика“, оставена разтворена върху кресло. В ъгъла стоеше малка елха с бяла и сребриста украса като по дърветата на Слоун Скуеър, които бяха съставлявали фона на снимките на катастрофиралото такси, появили се по вестниците.
– Матю преживя ли го вече? – попита Страйк, като се отпусна на канапето.
– Не мога да кажа, че сияе от щастие – отвърна тя и се усмихна. – Чай?
Знаеше как го обича той: силен, много тъмен на цвят.
– Коледен подарък – каза й той, когато тя се върна с подноса, и й подаде обикновен бял плик.
Робин го отвори с любопитство и извади отвътре снопче материали с напечатан текст.
– Детективски курс през януари – поясни Страйк. – Така че следващия път, като вадиш торбичка с кучешко ако от контейнер за отпадъци, никой да не те забележи.
Тя се засмя възторжено.
– Благодаря ти. Благодаря ти!
– Повечето жени биха очаквали цветя.
– Не съм като повечето жени.
– Да, това го забелязах – отвърна Страйк и си взе шоколадова бисквита.
– Анализираха ли ги вече? – поинтересува се тя. – За кучешките изпражнения питам.
– Да. Пълни са с човешки вътрешности. Размразявала ги е на порции. Откриха също следи в паничката на добермана, а останалото беше във фризера й.
– Господи – промълви Робин и усмивката на лицето й се стопи.
– Престъпен гений – отбеляза Страйк. – Вмъкнала се в кабинета на Куин и оставила две от собствените си използвани касети с ленти зад бюрото. Анстис склони да бъдат тествани. Оказа се, че по тях няма никаква ДНК от Куин, изобщо не ги е докосвал, следователно не той е напечатал съдържащото се там.
– Анстис говори ли ти все още?
– Едва-едва. Но му е трудно да ме отреже напълно. Аз му спасих живота.
– Разбирам, че това прави нещата деликатни и неловки – съгласи се Робин. – Значи, вече изцяло приеха теорията ти?
– След като разбраха какво търсят, случаят е от ясен по-ясен. Тя е купила дубликата на пишеща машина преди две години. Поръчала бурката и въжетата с картата на Куин и накарала да ги пратят в къщата, докато работниците още били там. Имала е много възможности да се добере до неговата „Виза“ през годините. От палто, оставено на закачалката в офиса, докато е бил до тоалетната, или я е измъкнала от портфейла му, когато го е докарвала от партита пиян и заспал. Познавала го е достатъчно добре, за да знае, че е нехаен и не проверява сметки. Имала е достъп до ключа на Талгарт Роуд, а той е лесен за копиране. Обходила е цялата къща, знаела е, че там е складирана солна киселина. Гениално замислено, само че прекалено изпипано – заключи Страйк и отпи от тъмнокафявия си чай. – Сега я пазят да не прибегне към самоубийство. Но още не си чула най-откаченото.
– Нима има още? – уморено попита Робин.
Колкото и нетърпеливо да бе очаквала идването на Страйк, все още се чувстваше недобре от събитията, преживени предишната седмица. Изправи гръб и събра сили.
– Тя е запазила проклетата книга.
– Как така? – смръщи се Робин насреща му.
– Държала я във фризера при червата. Окървавена, защото я отнесла у дома си в чантата с карантиите. Истинският ръкопис. Онзи „Bombyx Mori“, който Куин е написал.
– Но... защо...?
– Един господ знае. Фанкорт твърди...
– Ти си се виждал с него?
– За кратко. Сега пък е решил, че от самото начало е подозирал Елизабет. Обзалагам се, че знам какъв ще е сюжетът на следващия му роман. Тъй или иначе, той твърди, че тя не би могла да се накара да унищожи оригинален ръкопис.
– За бога... Не е имала проблем да унищожи автора му!
– Да, но това е литература, Робин – ухили се Страйк. – И ако искаш да знаеш, в „Роупър – Чард“ горят от желание да издадат истинската творба. Фанкорт ще напише въведението.
– Ти се шегуваш!
– Не. Куин най-сетне ще има бестселър. Не гледай така – смъмри я той, докато тя клатеше невярващо глава. – Можем само да се радваме. Лионора и Орландо ще са богати, когато „Bombyx Mori“ се появи по книжарниците. А това ми припомня, че ти нося още нещо.
