Никой никога не я наричаше по друг начин. Икономическите операции на Агенцията, проследяването и останалите форми на шпионаж само бетонираха начеващия цинизъм на Джанвърт. Вече гледаше на света без маска и неведнъж си повтаряше, че преобладаващата част от неговите сънародници все още не осъзнават, че държавата в която живеят и която възхваляват всъщност е полицейска. И това беше неизбежно последствие още от онези далечни времена, в която е възникнала първата полицейска държава и е постигнала пълно господство върху някаква част от света. Единственият начин да се противопоставиш на тази полицейска държава бе като създадеш друга полицейска държава. Двамата с Кловис Кар бяха напълно единодушни по този въпрос. Всичко, което ставаше в обществото, за тях бе само изява на съществуващата полицейска държава.
„Живеем във времето на полицейските държави“ — заяви веднъж Джанвърт.
Двамата се бяха споразумели да напуснат Агенцията при първия удобен случай. Нямаше никакво съмнение, че зад подобни действия се криеше смъртна заплаха. Щяха да се нуждаят от нови документи и да прекарат остатъка от живота си на някое тихо местенце, под непрестанната заплаха да бъдат открити. Агентите напускаха службата само по два начина — или с краката напред, или биваха пенсионирани и настанявани в специално охраняван район. Понякога просто изчезваха, а сред колегите им неизвестно откъде плъзваше внушението да не задават излишни въпроси. По-опитните разпространяваха слуха за съществуването на потаен чифлик — със сигурност не чифликът на Хелстрьом. Изглежда ставаше дума за нещо като пенсионно селище, но без точно определени координати. Едни твърдяха, че се намирало в северна Минесота. Говореше се за високи телени огради, охрана, кучета, площадка за голф, тенис кортове, плувни басейни, великолепни условия за риболов в езеро, бунгала за посрещане на „гостенки“ и дори къщички за семейни двойки. Но без деца. Да имаш деца в Агенцията бе равносилно на смъртна присъда.
Кар и Джанвърт бяха твърдо убедени, че ще имат деца. Решиха, че е най-безопасно да избягат, когато изпълняват някоя задача зад граница. Фалшиви паспорти, нови лица, пари, познания по езика — всичко това бе постижимо освен едно — все не им се отдаваше подходящ случай. Но въпреки това те не се отказваха от мечтата си — въпреки че работата отнемаше всичкото им свободно време. Все някой ден щяха да получат тази възможност.
Джанвърт се стресна в мислите си и се помъчи да хване изгубената нишка на разговора. Дипиъкс възразяваше нещо на Меривейл. Ставаше дума за някаква млада жена, която се опитвала да избяга от чифлика.
— Портър е абсолютно сигурен, че не са я убили — заяви Меривейл. — Прибрали са я обратно в хамбара, където според различни сведения се помещава снимачното студио на Хелстрьом.
