„Из доклада на Агенцията относно Проект 40: Описваният документ изпаднал от папка, притежание на сътрудник на Хелстрьом. Инцидентът станал в голямата библиотека на Масачузетския Технологически институт, в началото на март. В горния край на всяка страница било отпечатано названието «Проект 40». След запознаване и проучване на бележките и таблиците (виж приложение А), нашите научни експерти стигнаха до извода, че се касае за планове за създаване на прибор, който описаха като «тороиден полеви разрушител». С други думи, това е електронна помпа, способна да въздейства от разстояние върху материални обекти. За съжаление, откритите документи са непълни. Информацията в тях е недостатъчна, за да се започнат проучвателни работи, въпреки че в нашата лаборатория бяха извършени някои предварителни изследвания. Няма съмнение обаче, че има хора в организацията на Хелстрьом, които вече работят върху функциониращ прототип. Все още не сме в състояние да потвърдим (1) дали приборът ще работи, (2) ако наистина работи, за какво може да бъде използван. Ако приемем за достоверни предположенията в доклада на доктор Цинстрьом (виж приложение Ж) трябва да очакваме най-лошото. Доктор Цинстрьом смята, че има теоретични предпоставки за създаването на споменатия тороиден полеви разрушител и че ако приборът е с достатъчно големи размери и ако бъде настроен на подходящия резонанс, той ще е в състояние да разкъса земната кора с всички произхождащи последствия за живота на нашата планета.“
— Така че, — приключи Меривейл, — в този случай на Карлос се пада най-важната роля.
Той вдигна ръка и докосна с пръсти въображаемия си мустак.
Седнала точно зад Дипиъкс, Кар не пропусна да забележи, че вратът му почервеня след последните думи. Дипиъкс не обичаше подобни помпозни изказвания. Утринното слънце блестеше през прозореца вдясно от Меривейл и се отразяваше в бюрото, обгръщайки го в жълтеникаво сияние, от което лицето на оперативния директор придобиваше призрачен вид.
— Това прикритие с филмовата компания май наистина е поизплашило Перюджи — продължи Меривейл. (Този път Дипиъкс видимо потрепери.)
Кар се закашля, за да подтисне внезапно завладялото я истерично желание да се изсмее на глас.
— ПРи тези обстоятелства, не можем да проникнем вътре и да ги измъкнем от бърлогата им. Предполагам, разбирате защо — каза Меривейл. — Не разполагаме с достатъчно доказателства. Това е ваша работа. За съжаление, не можахме да намерим какъвто и да било повод, под който да извършим легално посещение.
— Каква е темата на заснемания филм? — попита Джанвърт.
Всички извърнаха лица към него, а Кар се зачуди, защо Едуард се намесва в разговора. Рядко отправяше подобни забележки. Може би търсеше някаква информация скрита зад доклада на Меривейл?
— Мисля, че казах — отвърна Меривейл. — Насекоми! Правят филм за живота на гадните насекоми. Трябва да призная, че се изненадах, когато Перюджи ми съобщи за пръв път. Преди това си мислех, че става дума за порнографски филми — или за фалшифициране на дискредитиращи документи срещу хора с отговорни постове.
Целият облян в пот и изпълнен с омраза към тежкарския акцент и натруфените маниери на Меривейл, Дипиъкс ядно се сгърчи в креслото. „Хайде свършвай де!“ — помисли си той.
— Не съм съвсем сигурен, — продължаваше Джанвърт, — че съм наясно с всички обстоятелства около операция Хелстрьом. Не можем ли да се възползваме от тази идея с филма?
Меривейл въздъхна. Проклет досадник!
