Крес полностью

Ченето на Синдер увисна, сякаш бе потресена, че такива мисли са могли да му минат през ума. И тогава в очите й лумна огън.

— Защо питаш? Нима се тревожиш, че в действителност си изпитал чувства към един киборг от скромен произход?

— Просто се мъча да проумея кое е било истина и кой е този човек. — Той я посочи с жест от главата до петите й. — Един ден поправяш портскрийнове на пазара, на другия бягаш от строго охраняван затвор. А сега… изключваш системата за сигурност в двореца ми, размахваш нож срещу мен и заплашваш да упоиш първия ми съветник, ако не получиш, каквото поискаш. Какво да мисля след всичко това? Дори не знам на чия страна си!

Синдер стисна юмруци, но докато гневните му думи се уталожат, погледът й улови нещо над рамото му. Огромният панорамен прозорец, който гледаше към Източната република. Изражението й стана хладно. Пресметливо.

Тя направи крачка към него. Каи се сви.

— На моята страна съм. И ако мислиш доброто на Републиката и на цялата планета, по-добре и ти да си с мен. — Тя подаде ръката си с дланта нагоре. — А сега ми дай китката си.

Каи сви пръсти.

— Моите задължения са тук. Страната ми разчита на мен да я защитя. Няма да избягам от задълженията си, а още по-малко пък бих избягал с теб! — Той се помъчи да вдигне брадичка, при все че му бе трудно, докато свирепият поглед на Синдер го караше да се чувства важен колкото кристалче сол.

— О, нима? — рече тя провлачено. — Значи би предпочел да опиташ късмета си с нея?

— Поне знам, когато ме манипулира.

— Кратки новини: Никога не съм те манипулирала. И се надявам никога да не ми се наложи. Но ти не си единственият, който има задължения и цял народ, уповаващ се на него. Затова, Ваше Величество, съжалявам, но тръгвате с мен. И ще се наложи да решите дали можете да ми се доверите някой друг път, когато не сме така притиснати от времето.

Синдер вдигна ръка и го простреля.

Секунди след като стрелата уцели Каи в гърдите, клепачите му се затвориха с няколко примигвания и той падна в ръцете на Синдер. Съветникът извика и стана, но Ико пресече пътя му и бутна мъжа назад, докато Синдер настаняваше безжизненото тяло на Каи на пода.

За миг тя отмаля — главата й се въртеше от всичко казано и извършено.

— Синдер? Добре ли си? — попита я Ико.

— Добре съм — измърмори тя трепереща, подпря Каи на масичката и издърпа стрелата. — Когато се събуди, той ще ме мрази, но иначе съм добре. — Тя не можа да се стърпи и отново погледна нагоре към големия панорамен прозорец с тежките копринени завеси. Към собственото си отражение, което я гледаше оттам. Към момичето с металната ръка и чорлавата коса, облечено в униформа на прислугата.

Тя въздъхна бавно, за да прочисти главата си, и дръпна ръката на Каи към себе си.

— Какво ще правите с него?

Синдер се спря, колкото да погледне към съветника. Лицето му беше зачервено от гняв.

— Ще го отведем на безопасно място. Някъде, където Левана няма да може да се добере до него.

— Нима вярвате, че сегашните ви действия не ще имат последици? Не само за вас, но и за всеки жител на планетата. Нима не разбирате, че се намираме насред война?

— Не сме насред война, а сме в самото й начало. — Тя забоде поглед в него. — А аз смятам да й сложа край.

— Синдер ще успее да сложи край на войната — додаде Ико. — Ние имаме план. А и Негово Величество ще е в безопасност с нас.

Синдер се почувства странно неловко от увереността на Ико и се върна към китката на Каи. През последните седмици беше изрязала толкова много идентификационни чипове, че почти бе привикнала. Но при все това, първото врязване още й напомняше отпуснатата китка на Пеони, посинелите й пръсти. Всеки път.

Капка гъста кръв се наля върху кожата на императора и Синдер инстинктивно наклони ръката му така, че да се търкулне надолу по пръстите му и да не изцапа бялата му риза.

— Каи вярва, че вие сте открили изчезналата принцеса Селена.

Тя спря, след миг вдигна очи към Ико, сетне към съветника.

— Той… какво?

— Вярно ли е? Открихте ли я?

Синдер преглътна и се върна към китката на Каи. Изчака ръцете й да спрат да треперят и тогава премахна малкия чип от плътта му.

— Да — отвърна тя предпазливо и извади от кухината в крака си чист бинт, който омота около раната. — Тя е с нас.

— В такъв случай вие вярвате, че тя може да промени нещо.

Синдер стисна зъби, но се застави да се успокои. Сетне завърза бинта.