Крес полностью

— Тя не само може, тя ще промени всичко. Хората от Луна ще се обединят около нея. И тя ще си върне трона обратно. — Синдер прибра ножа и отново срещна гневния поглед на съветника. — Но ако сватбата се състои, нищо вече няма да има значение. Нито една революция на Луна няма да анулира брака, нито коронацията. Ако вие дадете тази власт в ръцете на Левана, нито аз, нито който и да е друг ще може да направи нещо, за да й я отнеме. А аз знам, че вие сте достатъчно умен, че да проумеете какви ще бъдат последиците от това. — Синдер въздъхна, пусна крачола си и се изправи. — Разбирам, че нямате основания да ми вярвате, но въпреки това ще ви помоля да ми се доверите. Обещавам ви, докато Каи е с нас, нищо лошо няма да му се случи.

Посрещна я мълчание и святкащ поглед.

Синдер кимна.

— Въпросът е приключен. Ико?

Ико се наведе и хвана Каи за лакътя. Двете заедно го повдигнаха и преметнаха тялото му през раменете си. Повлякоха го към вратата. Бяха направили четири-пет стъпки.

— Той има още един чип.

Спряха.

Съветникът още седеше на канапето, още ги гледаше ядно, но сега се подсмихна презрително, като че вбесен на самия себе си.

— Как така?

— Зад дясното му ухо има вграден втори чип за проследяване. В случай че някой някога се опита да го отвлече.

Синдер остави Ико да поеме основната тежест на Каи и неуверено се протегна към клюмналата му глава. Отмести косата му да не й пречи и докосна с пръст вдлъбнатинката между челюстната кост и черепа. Върху костта имаше нещо малко и твърдо. Синдер кимна на съветника.

— Благодаря ви — каза му тя и извади ножа.

Той изсумтя.

— Лин-мей, ако нещо се случи с Каи, ще ви намеря и лично ще ви убия.

Една капчица пот се плъзна надолу по врата на Крес, но ръцете й бяха прекалено заети, че да я обършат. Пръстите й прехвърчаха над екраните, плъзгаха се по списъци и кодове, проверяваха за трети път какво е свършила.

Системата за видеонаблюдение беше прекъсната, в това число всички камери, скенери, аларми и целият софтуер за разпознаване. И двете резервни системи бяха извадени от строя, а Крес не намираше данни за трета, която чакаше да се надигне и да съсипе целия й тежък труд, щом веднъж видеше гърба й.

Връзката към лунния шпионски софтуер беше прекъсната.

Беше се уверила, че всички цифрови ключалки в северната кула са отключени, заедно с всички врати между контролния център на охраната и крилото с лабораториите. Беше вложила специално усърдие да разстрои радарите, вградени в декоративните чилини на покрива, за да не могат да засекат приближаването на Рампион.

Всички асансьори стояха неподвижни, без да се брои въпросният в северната кула, който беше спрял на четиринадесетия етаж и чакаше Синдер и Ико да излязат.

А това се проточваше цяла вечност.

Крес отмести пръстите си от главния екран и погледна нагоре. Десетките екрани около нея бяха почернели и показваха едно-единствено съобщение със сиви букви: ГРЕШКА В СИСТЕМАТА.

— Свърших. — Крес се облегна назад. — Мисля, че свърших.

Нямаше кой да я чуе. Стъклото, което я отделяше от Вълка и останалата част от подземно ниво D, беше шумоизолиращо, бронирано и кой знае още какво, дето и тя дори не беше чувала за него. Крес се оттласна от бюрото.

Вълка чакаше отвън в малкото фоайе, подпрян на стената до витите стълби. По някое време беше си свалил сакото и папионката, беше разкопчал яката си и беше навил ръкавите си. Косата му вече не беше сресана прилежно, а стърчеше под необичайни ъгли. Той изглеждаше отегчен.

Разхвърляни по целия под във фоайето, в краката му лежаха проснати тридесет дворцови стражи. Вълка срещна погледа на Крес, но точно в този миг вратата към витото стълбище се отвори със сила и един страж влетя с вдигнат пистолет. Крес изпищя, но Вълка просто сграбчи ръката на мъжа, изви я зад врата му и с прецизен удар го цапардоса по врата. Мъжът се свлече и Вълка грижливо го положи върху купчината негови колеги. После вдигна длани към Крес, сякаш да я попита какво толкова се бави.

— Така — измърмори си тя, а сърцето й блъскаше бясно. Тя огледа още веднъж екрана, който отчиташе работата на асансьорите, и видя, че само един от тях се движи. Слизаше от четиринадесетия етаж в северната кула. Устните й бяха погалени от усмивка, възпряна от лавинната й тревожност. Крес се наведе над контролния панел, прикачи портскрийна си за входа на главния компютър и нагласи часовника.

Доктор Ърланд следеше малкия екран върху машината, който изплюваше поток от данни, отчитащи стабилността на стволовите клетки на Трън — всяка стъпка от механизирания процес и подробностите от химическата реакция, която протичаше на клетъчно ниво в малкото пластмасово стъкълце, поставено вътре. Процедурата вървеше бавно, но и те не бързаха заникъде. Още не. Трън седеше на масата зад доктора и подритваше с пети отдолу.

Потокът с данните светна.

Докторът набързо прегледа въпросните параметри и чак след това си позволи да изпита задоволство. Той извади стъкленицата и взе един капкомер от плота.

— Готово.