— Как се казва сестра ми? — попита накрая тя.
— Не знам.
— Религиозна ли съм?
— Не съм сигурен.
— Задигам ли монети от буркана за бакшиши в кафенето, ако не ми достигат дребни?
— Вероятно.
Кати се приведе с усмивка напред.
— Ето, виждаш ли? Още си жив.
Никога не бях срещал човек, тъй спокойно готов да ме опознае. Кати изобщо не се съмняваше, че всичко ще си дойде на мястото.
— А сега да вървим на вечеря — каза тя и ме поведе за ръка.
Не погледнахме назад.
Осем дни след моя сън за сатира Пол дотича при мен с новини.
— Прав бях — обяви гордо той. — Части от книгата са написани с шифър.
— Как разбра?
— Исканият от Франческо отговор е cornuta — думата, с която Йероним сложил рога на Моисей. Но повечето общоприети начини за използване на кодова дума не действат в „Хипнеротомахия“. Гледай…
Той ми показа лист хартия с два реда букви един под друг.
„abcdefghijklmnopqrstuvwxyz
CORNUTABDEFGHIJKLMPQSVWXYZ“
— Това е много елементарна кодова азбука — обясни Пол. — Горният ред се нарича открит текст, а долният — кодиран текст. Забележи, че кодираният текст започва с нашата ключова дума, cornuta. По-нататък всичко върви по реда на азбуката, само са премахнати буквите от cornuta, за да няма повторения.
— И как действа?
Пол взе молив от бюрото си и започна да огражда букви.
— Да речем, че искаш да напишеш hello, като използваш кодовата дума cornuta. Започваш с откритата азбука отгоре и намираш буквата H, после търсиш нейния еквивалент в кодираната азбука долу. В случая H съответства на B. Продължаваш така с останалите букви и hello се превръща в buggj.
— Така ли го е направил Колона?
— Не. Към петнайсети-шестнайсети век италианските придворни разполагали с много по-сложни системи. Алберти, авторът на архитектурния трактат, който ти показах миналата седмица, е изобретил и многоазбучната криптография. Шифрованата азбука се променя след всеки няколко букви. Така е много по-трудно.
Посочих листа.
— Но Колона не би използвал такъв метод. При него се получават безсмислици. Цялата книга щеше да е пълна с думи като buggj.
Очите на Пол светнаха.
— Именно. Сложните методи за кодиране не дават четлив текст. Но „Хипнеротомахия“ е различна. В нея шифрованият текст пак се чете като книга.
— Значи Колона е използвал гатанките вместо кодова дума?
Той кимна.
— Нарича се стеганография. Като да напишеш послание със симпатично мастило — идеята е никой да не знае, че съществува. Франческо е комбинирал криптография и стеганография. Скрил гатанките в нормална на вид история, където няма да бият на очи. После използвал гатанките, за да създаде метод за шифроване, та посланието му да се разчита още по-трудно. В случая трябва само да преброиш колко букви има в думата cornuta — седем — после да четеш всяка седма буква от текста. Не е чак толкова различно от предишния метод — да четеш първата буква на всяка глава. Въпросът е само да знаеш по колко да прескачаш.
— И стана ли? Всяка седма буква от книгата?
Пол поклати глава.
— Не цялата книга. Само част. И отначало не излизаше нищо. Само безсмислици. Проблемът е да откриеш откъде да започнеш. Ако четеш всяка седма буква, започвайки от първата, получаваш съвсем различен резултат от онзи, при който си започнал с втората. Точно тук пак идва на помощ отговорът на гатанката.
Той извади от купчината нов лист с фотокопие на оригинална страница от „Хипнеротомахия“.
— Ето тук, насред главата в самия текст е изписана думата cornuta. Ако започнеш с буквата С и записваш всяка седма буква от следващите три глави, така ще получиш открития текст на Франческо. Оригиналът беше на латински, но аз го преведох. — Той ми подаде още един лист. — Виж.
