Според Ораполо нощната сова е символ на смъртта, защото нощната сова безшумно се спуска в нощта над малките гарванчета също както смъртта ненадейно връхлита човека. Орел с крива човка, пише Ораполо, означава старец, умиращ от глад, защото когато орелът остарее, човката му се изкривява и той гладува до смърт. И накрая слепият бръмбар е знак за човек, умрял от слънчев удар, защото бръмбарът умира, когато го заслепи слънцето. Колкото и загадъчно да звучаха разсъжденията на Ораполо, Пол веднага разбра, че е открил верния източник. И много скоро откри кое е общото между трите животни — смъртта. Прилагайки като ключ за шифъра латинската дума mors, той разгада четвъртото послание на Колона.
„Ти, който стигна тъй далече, попадаш в компанията на философи от моето време, които в твоето може би отдавна са се превърнали в прах, но за мен са великани на човешкия род. Скоро ще сложа на плещите ти останалия товар, защото има още много за разказване, а почвам да се боя, че моята тайна е твърде лесна за разкриване. Но най-напред от почит към твоето постижение ще ти предложа началото на разказа, та да знаеш, че не съм те довел дотук напразно.
В страната на моите братя има един проповедник, който причини големи беди на любителите на знания. За битката с него използвахме докрай ума и влиянието си, ала този човек обърна срещу ни нашите сънародници. Той сипе гръмовни слова по площади и от църковни амвони, и простолюдието във всички страни се вдига на оръжие против нас. Също както Господ от ревност срутил из основи кулата в равнината на Сенаар, която людете градили до небесата, сега вдига десницата Си срещу нас, задето се мъчим да сторим същото. Някога се надявах, че хората желаят да бъдат освободени от невежеството също както робите мечтаят да захвърлят оковите. Това състояние не подобава на нашето човешко достойнство и е противно на същината ни. Ала днес откривам, че човешкият род е страхлив, уродлив е като совата от моята гатанка, която може да се радва на слънцето, а предпочита мрака. Повече не ще чуеш от мен, читателю, за строежа на моята крипта. Да бъдеш принц на подобни хора е като да си просяк във величав замък. Тази книга ще бъде единствената ми рожба; дано да живее дълго и да ти послужи добре.“
Пол дори не се порадва на успеха; нахвърли се върху петата и последна гатанка, която бе открил, докато аз се борех с четвъртата: Къде се срещат кръв и дух?
— Това е най-старият философски въпрос в книгата — каза ми той, докато аз щъках насам-натам из стаята и се подготвях за нощта с Кати.
— Кое?
— Пресичането на ум и тяло, двойствеността на дух и плът. Виждаме го при свети Августин в неговото съчинение „Срещу манихейците“. Виждаме го и в съвременната философия. Декарт смятал, че може да посочи мястото на душата — някъде в мозъка, близо до пинеалната жлеза.
Той продължи в същия дух. Бълваше философски приказки и прелистваше някаква книга от библиотеката, а аз си събирах багажа.
— Какво четеш? — попитах аз, сваляйки от лавицата „Изгубеният рай“.
— Гален — каза Пол.
— Моля?
— Вторият баща на западната медицина след Хипократ.
Спомних си. Чарли бе изучавал Гален в курса по история на науките. За епохата на Ренесанса обаче Гален не ми изглеждаше актуален — беше умрял хиляда и триста години преди публикуването на „Хипнеротомахия“.
— Защо? — попитах аз.
— Мисля, че гатанката е свързана с анатомията. Франческо изглежда е вярвал, че в тялото наистина има орган, където се срещат кръвта и духът.
Чарли изникна на прага с нахапана ябълка в ръката.
