— Да, и понякога тъкмо хората, от които най-малко си го очаквал, се държат като герои — отвърна Карол. — Днес следобед видях един човек — отвеждаха го към линейката, почувствал се зле, защото се преуморил, докато вадел хора от разрушенията. Познавам го добре — той беше наш колега, но го изхвърлиха от полицията заради подхвърлени улики по време на разследване за убийство. Той е последният човек, за когото бих помислила, че ще се хвърли да помага на някой друг, освен на самия себе си — така че, вероятно у всеки от нас е заложено желанието да постъпва така, както е редно — тя се усмихна кисело. — Освен у мъжете в черно може би.
Като по повикване в същия момент вратата се отвори и в стаята надникна един от антитерористите.
— Търся главен инспектор Джордан.
— Да, аз съм. С какво мога да ви бъда полезна?
— Викат ви на Скаргил Стрийт. Имало някакъв проблем с един от вашите подчинени — той понечи да си тръгне, но Карол го спря с поглед, който би могъл да пробие стоманена стена.
— Кой ме вика?
— Който ръководи работите там. Вижте, аз само предавам съобщението, нали така? — той изпухтя и вдигна очи към тавана. — И аз знам толкова, колкото и вие.
— Когато си изпия чая — измърмори Карол. Но предизвикателното й поведение беше по-скоро поза. Само след пет минути тя вече беше тръгнала, оставяйки Стейси и Крис да се чудят какво, по дяволите, беше направил този път Сам Еванс.
Не им остана много време за размисъл. Малко след като Карол тръгна, Пола и Кевин нахлуха в стаята, видимо доволни от себе си. Кевин, който вървеше превит като човек с болки в гърба, се упъти право към Стейси, после дръпна ципа на якето си и измъкна един лаптоп.
— Ето го — заяви той. — Лаптопът на атентатора.
Стейси повдигна вежди.
— Откъде го взе?
— От спалнята на атентатора.
— На предполагаемия атентатор — поправи го Пола. — Юсеф Азиз. Със сигурност той е човекът, който е карал микробуса и е бил облечен във въпросния гащеризон по-рано същия ден.
Крис доближи и побутна с пръст лаптопа.
— Съмнявам се, че имаме право да задържим това нещо.
— Не, и вероятно няма да разполагаме с него дълго време, затова трябва да измъкна оттук колкото може повече данни — каза Стейси и посегна към лаптопа.
— Как успяхте да се измъкнете от мъжете в черно? — попита Крис.
— Бяхме много бързи — поясни Пола. — Влязохме и излязохме, преди те да се появят там — тя описа как бяха стигнали от Имран Хан до Юсеф Азиз. Предполагам, че антитерористите са сплашили хората дотолкова, че е минало доста време, преди те да кажат нещо за Азиз и да дадат адреса му. Онези внушават такъв страх, че провалят продуктивността на разпита, когато човек има работа с почтени хора, спазващи законите. Те просто се вцепеняват от ужас. Успяхме да поговорим двайсетина минути с брата на Юсеф Азиз, Санджар, а когато си тръгвахме, антитерористите тъкмо завиваха по улицата, на която се намира домът на Азиз.
— Добра работа — похвали ги Крис. — Е, как ви се стори? Обичайният случай, а? Младо момче, подстрекавано от разни луди молли, а специалистите от Ал Кайда са се погрижили да го снабдят с необходимото?
Пола седна на бюрото до Крис.
— И аз не знам. Брат му настояваше категорично, че Азиз не се занимавал с такива неща. Според Санджар Юсеф бил твърд противник на фундаментализма.
— Не можем да съдим за Юсеф по това, което казва брат му — възрази Кевин. — Помисли си за лондонските атентатори — за семействата и приятелите им новината дойде като гръм от ясно небе. Е, да, не съм открил наръчник за правене на бомби в спалнята му, но пък и не останах дълго там, а освен това открих вестници и книги на непознат за мен език. Ще добием по-ясна представа, когато онези от отдела за борба с тероризма преровят къщата до основи и проверят всяка книга страница по страница.
— По-ясна представа ще добият те — поправи го скептично Крис. — Кой знае какво ще решат да споделят с нас.
— Те не ви трябват — отбеляза разсеяно Стейси. — Имате лаптопа му, имате и мен.
— Давай, Стейси — каза Кевин и заби юмрук във въздуха. — Къде е шефката, между другото?
— Отиде на Скаргил Стрийс — каза Крис.
— По собствено желание?!
— В известен смисъл. Опасявам се, че Сам е оплескал нещо. Един от мъжете в черно се появи тук и каза, че имало проблем с един от подчинените й — а тъй като ти си тук, явно не става дума за теб.
Кевин повдигна вежди.
— Да му се не види. Горкият стар Сам. Ти как мислиш, кое е по-лошо — да сгазиш лука на имперските щурмоваци или да те спаси шефката, когато вече е тръгнала по пътеката на войната?
Карол не беше виждала нищо подобно през живота си. Участъкът на Скаргил Стрийт беше заприличал на крепост под обсада. Въоръжени антитерористи охраняваха всички изходи, отгоре кръжеше полицейски хеликоптер, чийто прожектор открои сянката й, докато тя наближавате, сградата. Минаха цели три минути, докато охранителят на задния вход получи разрешение да я пусне, а когато тя влезе в добре познатата й приемна, там я чакаше друг въоръжен охранител, за да я съпроводи.
