— Какво ви казаха, че съм направил?
— Казват, че са те открили на „Виктория Парк“ да разпитваш някакъв млад азиатец, облечен в работен гащеризон. После и двамата сте отказали да говорите, а ти си отказал да предадеш записа на проведения от теб разпит.
Карол се облегна на стената, скръстила ръце пред гърдите си.
Сам се изсмя невярващо.
— Трудно може да се съчини по-голяма измишльотина. Хайде да погледнем на нещата под друг ъгъл. Като начало, човекът е облечен в гащеризон, защото работи като чистач на стадиона. В това няма нищо подозрително, нали? Освен това той със сигурност не може да бъде заподозрян. Казва се Виджай Гупта — индус е, не е мюсюлманин. Така че според мен момчетата от отдела за борба с тероризма са се затръшкали излишно около човек, който в никакъв случай не може да се брои сред заподозрените. Нямам какво да предавам, госпожо главен инспектор. Тъкмо бяхме започнали да разговаряме.
Карол не знаеше дали да му вярва. Беше наясно, че той може да се преструва до съвършенство. Но най-важното сега беше да го измъкне от тук. После можеше да се опита да разбере дали говори истината.
— Момент — каза тя.
Излезе навън, където я чакаше Джони.
— Няма нищо, което моят подчинен би могъл да ви разкаже. Човекът, с когото току-що бил започнал да разговаря, дори не е мюсюлманин. Така че, ако имате искреното намерение да установявате работни контакти, не би трябвало да ме възпрепятствате да си тръгна от тук незабавно заедно с моя подчинен. Предлагам също да пуснете и господин Гупта, след като единственото прегрешение, с което е събудил вашите подозрения, е фактът, че е разговарял с полицейски служител. — Тя се извърна, отвори вратата и каза: — Детектив Еванс? Тръгваме.
С високо вдигната глава Карол тръгна първа по добре познатите й коридори към задния вход на участъка на Скаргил Стрийт. Никой не се опита да ги спре. Когато излязоха с колата от паркинга, Сам каза:
— Тъй като предполагах, че в онази стая записват разговора ни, това, което казах, не отговаряше изцяло на истината.
Карол хвърли поглед към разкаяното му лице и въздъхна.
— Точно от това се боях, Сам. Ето че работните контакти отидоха по дяволите.
Намерението на Карол да изслуша разказа на Сам за разкритията му се провали поради присъствието на Джон Брандън в стаята на отдела. Брандън изглеждаше строг и мрачен в официалната си униформа, с фуражка под мишница. Сърцето й се сви. Нима вече бяха успели да го уведомят за последния й конфликт с антитерористите? Никога не го беше виждала толкова сериозен. В момента, когато тя влезе, Брандън заговори:
— Главен инспектор Джордан, чаках ви. Трябва да поговорим.
Той махна с ръка към кабинета й и тя тръгна първа натам.
— Карол, имам неприятни новини — каза той, разполагайки се на единия стол за посетители, като хвърли небрежно фуражката си на другия.
— Да, сър?
— Нали помниш Том Крос? Навремето работеше в криминалната…
Тя кимна, учудена от посоката, в която се насочваше разговорът.
— Видях го днес следобед на „Виктория Парк“. Водеха го към една от линейките. Доколкото разбрах, помагал на ранените, но се пресилил… — внезапно я обзе прозрение. — Не са успели да го спасят, нали? — попита тя, учудена от пронизалата я скръб.
— Не, не са успели. Сърцето му не издържало.
— Това наистина е трагично — каза Карол. — Кой би си помислил, че ще умре, помагайки на други хора? Болно сърце ли е имал?
Брандън поклати глава.
— Не. И по всичко личи, че не е умрял, защото се е пресилил, докато е помагал на хората — началникът на полицията изглеждаше угрижен; Карол едва сега забеляза колко е остарял през последните няколко години, което й напомни смущаващо за собствената й тленност.
— Какво искате да кажете, сър?
— Доктор Елинор Блесинг е включена в екипа за спешна помощ на „Брадфийлд Крос“.
Карол кимна.
— Да, лекарката, която се досети за отравянето с рицин.
— Именно. И тя твърди, че вероятно това е единствената причина да помисли за отрова и в настоящия случай. Така или иначе, минало й през ума. За съжаление, преди да успеят да вкарат достатъчно противоотрова в организма му, сърцето му отказало да работи. Опитали се да го поддържат на системи, докато приключат с терапията, но не успели.
Стъписана, Карол се залавяше за сламки:
— А не мислите ли, че след случая с Роби на нея й се привижда отрова наляво и надясно?
— Предполагам, че не е изключено. Тя казва, че в случая не ставало дума за рицин. Но е на мнение, че пак става дума за растителна отрова — бучиниш или нещо подобно. Казано накратко, отказва да издаде смъртен акт, съгласно който смъртта е настъпила по естествени причини или поради нещастен случай.
— Следователно говорим за убийство, така ли? — попита Карол.
