— Има и друго, което ги свързва — намеси се Кевин. — Всички те са забогатели. Роби от футбола, Дани спечелил от лотарията, а Попай — от тотото. Имаше хора, които мислеха, че е вземал подкупи, щом можа да си позволи да купи къща на Дънелм Драйв. Но не беше така, просто извади късмет.
— Интересно съвпадение, Кевин. Пола, свършила си чудесна работа — каза Карол.
— А не трябва ли да предупредим всички лица, завършили гимназията в Харистаун, които междувременно са се замогнали? — попита Крис.
Карол се стресна.
— Не, не мисля, че разполагаме с достатъчно доказателства, за да предизвикваме такава суматоха. Мажете ли да си представите каква паника ще настане? Не, първо трябва да си изясним много по-подробно какво става всъщност. Още тази сутрин ще отида да поговоря с госпожа Крос. Ще видим какво ще излезе от това. Пола, можеш ли да поговориш с господин и госпожа Бишоп, да се опиташ да разбереш дали Роби и Том Крос са се познавали? Сам, ти разпитай близките на Дани за същото. Кевин, току-що пристигнаха разпечатките на разговорите, водени от мобилния телефон на Азиз. Искам да проследиш всички разговори. Освен това, след като познаваш хората, свържи се с директора на гимназията в Харистаун и провери дали покрай гимназията между тях не е възникнала някаква допълнителна връзка. Може би, тъй като всички са били богати, училищните власти са се обърнали към тях с молба за дарения? Може някой път директорът да ги е поканил да пийнат заедно? Провери тези неща. Крис, искам ти да отнесеш мобилния телефон на антитерористите. Извини се надълго и нашироко, обясни, че сме се объркали, и сме мислели, че сме им били казали за телефона, усмихвай се и се опитай да разбереш до какво са се добрали те. А има и друго — искам от вас да не подхождате предубедено към случая с атентата. Снощи разговарях с Тони и той нахвърли някои идеи, които ми се струват доста крайни. Но и друг път се е случвало да се окаже прав при необичайни обстоятелства, затова нека не прибързваме със заключения, основаващи се на предубеждения и предразсъдъци. Да оставим доказателствата да говорят. А като стана дума за доказателства, как вървят при теб нещата, Стейси?
— Има някои интересни дреболии… Крис ме помоли да проверя дали Азиз е запаметил на лаптопа потребителското име и паролата, с които се е регистрирал в hopefully.co.uk. Имахме късмет, името и паролата бяха запаметени. Но той не е правил никакви други резервации — Стейси замълча. Обича да ги държи под напрежение, каза си Карол, като забеляза израженията на останалите — а те много мразят това. — Затова пък — продължи Стейси, — успях да измъкна доста нещо от сайтовете, които са събудили интереса му. И това, което е привличало вниманието на атентатора от Брадфийлд, са вили в Северен Онтарио, давани под наем. Разполагам със списъка им.
— Имал е намерение да се укрие в някаква вила в Канада? — Кевин стана изразител на съмненията, които вероятно изпитваха всички. — В Канада?
— Най-малкото го е обмислял — отвърна Стейси.
— Човек не би предположил, че Канада може да е предпочитаната дестилация за ислямски фундаменталист, укриващ се от закона, нали? — каза Крис.
— Канадците са много толерантни — отбеляза Пола.
— Но не чак дотам. Все пак, действително значителен процент от населението им е с южноазиатски произход — каза Карол. — Добре тогава, Кевин, ти се заемаш с вилите. Вероятно няма да успееш да откриеш кой знае какво днес, но се опитай все пак да поставиш някакво начало. Крис, като се върнеш, вземи от Кевин номерата от мобилния телефон — тя им се усмихна. — Всички се справяте наистина много добре. Знам, че ни се събраха много неща, но нека им покажем за какво ни бива. И се постарайте всяка информация, която постъпва, да се озове на моето бюро — тя стана, поставяйки край на обсъжданията. — Да си пожелаем късмет. Бог ми е свидетел, имаме нужда от това.
Тони не можеше да не изпита съчувствие към обитателите на Вейл Авеню. Този обикновено тих булевард в предградията, със затревена площ по средата и цъфнали черешови дървета по тротоарите, сега сякаш се намираше под обсада. Очите на цял свят сега бяха насочени към тази улица, на която обикновено най-възмутителното, което можеше да се случи, бе някой собственик на куче да не почисти тротоара след своя любимец. Сега от двете страни бяха паркирани микробуси на различни телевизии, радиоколи и всевъзможни репортерски автомобили. Около номер 147 бяха скупчени нагъсто микробуси на полицията и на лабораторията по съдебна медицина. Седнал на задната седалка на черното такси — беше поръчал специално стария, традиционен модел, защото в него имаше достатъчно място за крака му — Тони за пореден път се учудваше на способността на публиката да изсмуква и последната капка от така нареченото информационно покритие.
