Тежката врата, която отделяше студиото от стаята на дежурния екип, се отвори и Бинди Блайт се появи с полупразна бутилка минерална вода в едната ръка. С другата си ръка смъкна от косата си лента с цветовете на Африканския Национален Конгрес, и разпусна дългите си, тъмни къдрици. Карол си каза, че сигурно са били впечатляваща двойка — чистите черти на Роби с традиционната му английска хубост и мургавата Бинди с дребно личице, напомнящо на фея от илюстрациите в детските книжки, обрамчено с буйни къдрици. Ореолът на косата, тясната черна блуза и черните джинси подчертаваха миниатюрната й фигурка. Карол предположи, че може без проблеми да си купува дрехи от детски магазин.
— Всичко наред ли е, Дикси? — обърна се Бинди към закръглената жена на пулта.
— Идеално. Добре стана, Бинди. Имаш посетители — отвърна Дикси и посочи с глава към Карол и Сам, които седяха на останалите два стола в стаята.
Бинди ги погледна и отпусна уморено рамене.
— Трябва ли да започваме с всичко това сега? Току-що приключих работа.
— А ние не сме приключили с нашата — отвърна Карол, извади картата си и се представи. — Нашата работа е да открием убиеца на Роби Бишоп.
— Е, да, но той е мъртъв, нали? Какво значение има кой е виновникът. Единственото, което има значение, е, че Роби вече го няма. И нищо, което бихте направили, не може да промени това — тази Бинди беше много различна от момичето, което в продължение на два часа бе пускало музика в памет на мъртвия си приятел. Сега тя изглеждаше гневна и огорчена. Дикси, редакторката, седеше като закована, а очите й се стрелкаха ту към Бинди, ту към Карол.
— Съжалявам за това, което се случи с Роби — отвърна Карол. — Но от опит знам, че хора, способни да извършат хладнокръвно такова престъпление, не се ограничават само с едно убийство. Искам да попреча на човека, отнел живота на Роби, да убие още някого.
— Разбираемо е. И защо дойдохте тук тогава? Защо не се занимавате с това, което би трябвало да вършите, за да му попречите?
Бинди се упъти към закачалката и свали оттам тъмнозелено яке от дебел мъхнат плат.
— Имам един колега, психолог по професия. Едно от нещата, на които ме е научил, е да търся точката, където се пресичат орбитите на убиеца и жертвата. Колкото повече узная за жертвата, толкова по-голям шанс има да се добера до тази точка на пресичане. А когато става дума за необходимостта да опозная Роби Бишоп, вие сте един от хората, които могат да ми помогнат. Затова трябва да разговаряме, и то точно сега.
Бинди обърна очи към тавана.
— Говорите като онзи тип от „Закон и ред: умисъл за престъпление“. Добре де, печелите. Но хайде да се махнем от тук. Имам нужда да пийна нещо и да изпуша една цигара — обърна се и допълни: — До утре, Дикси.
Дикси я изгледа кисело и кимна.
Когато излязоха в коридора, Бинди каза:
— Предлагам да отидем в моето жилище. Само на десет минути път с кола от тук — сега за първи път се обърна към Сам. — Имате ли хартия и нещо за писане?
Надраска адреса и описание на пътя.
— Ако обичате да пиете чая с мляко, трябва да се отбиете в денонощния.
После забърза напред по коридора. Крачетата й я носеха със скорост, която изглеждаше на пръв поглед невероятна.
Петнайсет минути по-късно Сам вече шофираше бавно покрай редица залепени една за друга сгради в Нотинг Хил, построени във формата на полумесец, и търсеше напразно място за паркиране.
— Остави това — каза му Карол. — Можем да се въртим тук цяла нощ. Паркирай на втора линия и остави бележка с номера на мобилния си телефон, ако някой иска да излезе.
Сам паркира близо до номера, написан на листчето, което им даде Бинди. Докато се изкачваха по стъпалата към оградения с колони, покрит вход, светна лампата на охранителната система. Благодарение на това успяха да разчетат имената край четирите звънеца на домофона.
„Блайт“ беше третото име от горе на долу. Сам натисна звънеца и зачака, потупвайки бедрото си с кутията мляко. Карол се взираше мрачно в обектива на охранителната камера.
След секунди прозвуча деформиран от уредбата глас, който каза:
— Първи етаж.
Разнесе се бръмчене. Стъпките им отекнаха по черно–белите плочи, с които беше настлано тясното фоайе, после звукът бе погълнат от дебелия килим по стълбите.
— Бива си го местенцето — измърмори Сам.
Бинди ги очакваше, облегната на рамката на единствената врата на първия етаж, скръстила ръце на гърдите си. Краката й бяха също кръстосани в глезените. През изминалия четвърт час беше успяла да си сложи фон дьо тен и грим, което по някакъв начин увеличи дистанцията между нея и посетителите. Отстъпи безмълвно и ги покани с жест да влязат. В голямото антре имаше билярдна маса. Топките бяха подредени, готови, на стената отзад бяха окачени четири щеки. Между вратите, които водеха в различни посоки, висяха мрачни черно-бели фотографии на билярдни зали и техните посетители. Снимките бяха осветени от прожекторни лампи, подредени на релса, която висеше от високия таван.
— Направо — каза Бинди и ги подкани с жест да вървят в правилната посока.
