Влязоха в прекрасно обзаведено помещение, което се простираше по цялата ширина на сградата. Меки кожени дивани и кресла бяха разположени навсякъде, привидно безредно, сред тях имаше ниски дървени масички, отрупани със списания, вестници и чисти пепелници. Три от стените бяха покрити с рафтове, претъпкани с плочи и дискове — единствените пролуки бяха запълнени от внушителна уредба и плазмен телевизор; на четвъртата стена се виждаха затворените дървени капаци на високите прозорци, покрити от вътрешната страна с плакати за концерти и промоции на нови албуми, повечето с автографи. В стаята миришеше на канела и цигарен дим. Карол долови и сладникавия мирис на марихуана, смесен с по-острия аромат на „Марлборо“. Няколко високи, цилиндрични лампи с хартиени абажури, разположени на подходящи места, осветяваха помещението. Атмосферата беше удивително уютна.
— Разполагайте се — каза Бинди. — Виждам, че сте си донесли мляко — тя кимна на Сам. — Кухнята е вдясно от входната врата. Чаят и кафето са в шкафа над електрическата кана. Диетична кола, сок и вода ще намерите в хладилника.
За миг Сам се стъписа.
— Аз ще пия кафе, Сам — каза Карол, разменяйки заговорнически поглед с Бинди. — С мляко, но без захар.
„Хайде, Сам, не включи ли?“. Сам включи, съзнавайки, че Карол разиграва солидарност с Бинди в името на успешния разговор. Целта й не беше да го унижава.
— Нещо за вас, госпожице Блайт?
— Благодаря ти, сладур, имам си всичко — тя посочи една вече запотена висока чаша. Може би вътре имаше само диетична кока-кола, но на Карол не й се вярваше. Бинди се отпусна на едно меко кресло до масичката, на която бе оставила напитката и цигарите си.
— Хубаво жилище — отбеляза Карол.
— Не е рокендрол бърлогата, която си представяхте, нали? Но не изплащам ипотеката със заплатата си от Би Би Си — отвърна Бинди. — Работя по клубовете. Не допускам да ме издържат, главен инспектор Джордан. Завърших икономика, и по време на следването се издържах с пестене и лишения. Съзнавам, че няма вечно да бъда високо платена, затова се опитвам да се възползвам максимално от парите, докато ги получавам.
— Звучи разумно.
— Винаги съм била разумна — тя направи гримаса. — Някой би могъл да ме определи като скучна. Роби казваше, че това била една от чертите ми, които много харесвал. Знаел, че няма да го изкуша да прави нещо, с което да разруши кариерата си. Е, вярно ли е това, което се говореше в нюзрума? Рицин? Бил е отровен с рицин?
— Докато боледуваше, в болничната лаборатория бяха направени изследвания. Нашата лаборатория трябва да ги потвърди, но да, по всичко личи, че е бил отровен с рицин.
Бинди тръсна нетърпеливо глава.
— Това е някаква лудост. Разбирате ли, звучи нелогично. Роби и рицин. Къде е връзката?
„Ако знаех отговора на този въпрос, всички бихме могли да се приберем да спим“.
— Засега не знам и аз. Това е едно от многото неща, които се опитвам да разбера.
— Ясно. А какво искате да узнаете от мен?
Бинди посегна към пакета „Марлборо“, сряза целофана с нокът и извади една цигара.
— Що за човек беше той?
Бинди запали цигарата, дръпна, издиша и загледа Карол с присвити очи през дима.
— Нямате представа колко пъти са ми задавали този въпрос. Само че обикновено с по-развълнуван тон — Карол отвори уста, за да допълни нещо, но още преди да заговори, Бинди размаха успокоително ръце. — Не се шегувам, разбирам защо се интересувате. — Въздъхна и се усмихна, а изражението й се смекчи. — Що за човек беше Роби ли? Беше добро момче. Използвам съзнателно думата „момче“. Още не беше напълно пораснал. Беше талантлив и го съзнаваше. Не беше арогантен, но знаеше какво може, разбирате ли какво имам предвид? Знаеше колко струва и се гордееше с постиженията си. Какво друго? — тя замълча и си дръпна от цигарата. — Обожаваше музиката и футбола. Ако не беше станал футболист, сигурно би избрал професията на диджей. Обичаше музиката и я разбираше. Това ни свърза — тя вдиша дима. — Това и сексът, предполагам. И в това отношение го биваше. — Сега в усмивката й се прокрадна тъга. — Толкова бях влюбена в него в началото. Но това нещо, влюбването, не може да трае вечно — тя отвърна поглед и загледа горящата си цигара.
— Ако човек има късмет, влюбването се превръща в нещо по-дълбоко — отвърна Карол.
— Такова нещо е възможно само ако и двамата са зрели хора. Проблемът с Роби беше, че неговото ниво на емоционална зрелост го караше да прилича на герой от тийнейджърска комедия. Винаги беше изпълнен с добри намерения, но ги забравяше много лесно, особено ако се озовеше в близост до шампанско и блондинки едновременно — тя загаси цигарата си и се облегна назад. — Омръзна ми да попадам на разни снимки в клюкарските списания и да чета гадни иронични коментари в колонките за живота на звездите. Върнах му пръстена и му обясних, че може да опитаме отново, когато му омръзне да се държи с жените като малко дете в сладкарски магазин.
— Значи вие прекратихте годежа?
