— Не е живял тук достатъчно дълго, за да натрупа много боклуци — каза Карол. Задната част на къщата имаше формата на буквата L, в късата част, издадена към двора, се намираше кухнята. Прозорците на кухнята и задната стая гледаха към празния двор. Карол отиде до прозореца на кухнята и насочи лъча навътре.
Кухнята беше обзаведена с вградените шкафове от тъмно дърво, особено популярни през седемдесетте години. Изглежда от онова време насам не бяха правени никакви промени. Карол успя да види електрическа кана, тостер и кутия за хляб на плота срещу себе си. В умивалника се виждаше купа, чаша за чай и стъклена чаша. На дъската за сушене имаше купа за спагети и чаша за вино. Сам, който надничаше над рамото й, каза:
— По всичко личи, че не е намерил жената на мечтите си.
„Прилича на собствената ми кухня“, каза си Карол, стресната от познатата картина. Обърна се и се постара да освети съседния прозорец. Стените на стаята приличаха на гигантски колаж, който ги покриваше от край до край и от горе до долу.
— Да му се не види — каза Сам. — Май попаднахме на златна жила.
Преди Карол да успее да отговори, зад нея се чу някакъв шум. Характерното потракване на свободно въртящо се велосипедно колело се открояваше на фона на равномерния шум от уличното движение. Тя се обърна рязко — навреме, за да види силуета на мъж с колело, застанал пред отворената врата.
— Какво, по дяволите… — извика той.
Сам се затича към него, но не достатъчно бързо. Вратата се хлопна пред лицето му. Карол дотича до него, за да му помогне да я отворят, дърпайки заедно, но нямаше достатъчно място, за да могат и двамата да намерят опора.
— Късно е — подвикна глас от другата страна на вратата. — Завързах дръжката с катинара на велосипеда си. Няма да можете да отворите вратата. А сега ще се обадя на полицията, мръсни крадливи копелета!
— Ние… — Карол притисна длан към устата на Сам, преди той да изрече изтърканата реплика, толкова предпочитана от авторите на комедии.
— Мълчи — изсъска тя. — Ако му кажем кои сме, а той е виновен, ще потъне някъде и после ще се видим в чудо, докато го открием. Стой спокойно, докато дойдат местните, и тогава ще обясним за какво става дума.
— Но…
— Без но.
Чу се лекото писукане при натискането на копчетата на мобилния телефон.
— Ало, полицията ли е…
Истински кошмар, каза си Карол.
— Можете да ми помогнете да се изкатеря на покрива на тоалетната, по-нисък е от стената — прошепна Сам. — Така поне мога да следя дали няма да се опита да избяга.
— Като шибаните кийстоунски полицаи — измърмори Карол.
— Ало, да, току-що залових двама души, които се опитваха да влязат с взлом в къщата ми. Заключил съм ги в задния двор… Бътлър, Рийс Бътлър — той продиктува адреса си. — Нали ви казах, не могат да избягат, заключил съм ги… Не, няма да правя глупости, ще ви изчакам тук — настана мълчание, после човекът отвън подвикна: — Чухте ли? Полицията сега ще пристигне, така че не се опитвайте да правите някакви дивотии.
— Никога няма да преживеем този скандал — въздъхна Карол.
— Помогнете ми да се изкатеря на покрива — настоя Сам.
— Просто искаш да си издействаш пари за нов костюм — отбеляза Карол, но го последва към онзи край на тоалетната, който се намираше най-далеч от вратата. Стегна се и сключи ръце, после се приведе, за да може Сам да стъпи в тях.
— Едно, две, три — прошепна Карол и се изправи рязко, а той се оттласна от земята.
Сам се издигна дотолкова, че покривът се намираше вече на нивото на гърдите му, а после започна да се набира и да прехвърля тялото си отгоре, а за да прикрие шума от пълзенето му по керемидите, Карол викаше:
— Грешиш, приятелче, много ще съжаляваш!
— Я млъквай! — извика в отговор Бътлър. — Ченгетата ще дойдат ей сега и тогава вие ще съжалявате, че сте се захванали с мен.
Типичното за дребните мъже петльово перчене, каза си Карол, те все се опитват да се утвърждават. Макар че го беше мярнала само за миг, бе преценила колко дребен и слаб е Рийс Бътлър. Нападението над Роби Бишоп е било истинска лудост. Но това беше още една причина да се внимава с него.
— Ще видим кой ще съжалява — подвикна тя, — дребосък такъв!
После се облегна на стената на тоалетната, премръзнала и вбесена.
Не издигаше в култ личното си достойнство, но такава история неминуемо щеше да обиколи всичките й колеги и най-вероятно щеше да се появи и в нечий блог. Карол Джордан, пленена от злодея, когото е тръгнала да арестува.
Местните полицаи се появиха доста скоро. Доколкото можеше да прецени, бяха двама. Бътлър, превъзбуден като дете на рождения си ден, им обясни какво се бе случило според него.
— Прибирам се у дома и ги заварвам да се опитват да влязат в задната стая на къщата. Вече бяха разбили вратата на оградата, ето, вижте как е разцепено дървото, затова се наложи да заключа колелото си за дръжката на вратата.
Бътлър повтаряше непрекъснато едно и също. На единия от полицаите очевидно му дойде до гуша.
— Ние сме от полицията! — извика той. — Сега ще отворим вратата. Съветвам ви да запазите спокойствие и да останете на място.
Сам надникна от покрива.
