— Ако искаш, вярвай, но се радвам, че не напуснах. Ти как си, Дилън?
— Все същото. Е, имаме ли дело заедно, или просто ти липсвам, Джесика?
— Всъщност обаждам ти се по лична причина. Имам една приятелка, която е обществен защитник за окръг Джаксън. Ходиш ли често там?
— Мисля, че за няколко дела в годината, защо?
— Тя се сблъска с един сложен случай и се свърза с мен, попита дали познавам някого, с когото да го обсъди. Деянието може евентуално да бъде класифицирано като углавно престъпление, а тя няма опит с дела за смъртно наказание.
— За какво става въпрос?
— Изглежда е тройно убийство. Случаят започва да привлича медийно внимание, затова съм сигурна, че и ти ще чуеш за него.
Дилън беше работил по тройно убийство, един мъж беше стрелял в бензиностанция, докато се опитва да я обере. Дилън уреди случая със споразумение с прокурора, което спаси живота на мъжа, но го изпрати в затвора без право на условно предсрочно освобождаване.
В случаите с няколко убийства почти винаги имаше съкрушителни доказателства и това ги правеше най-трудните за спечелване от защитата. Дилън почувства тръпка на вълнение, каквато отдавна не беше изпитвал.
— Хм, добре, с удоволствие ще разговарям с нея, кажи ми номера ѝ.
Той записа името и номера и попита:
— Защо се обръщаш към мен, Джесика?
— Искаш да чуеш комплименти, така ли?
— Ами, няма да навреди.
— Знаеш какво мисля за работата ти, Дилън. Приятелката ми е уплашена, затова искам най-добрия защитник, когото познавам.
Дилън се ухили и дори се запита дали не се е изчервил. Винаги се чувстваше неудобно, когато му правят комплименти, вероятно защото ги получаваше рядко, докато растеше. Баща му смяташе, че ако показваш признание или обич към дете, това го прави слабо, а майка му имаше дълги периоди, в които съзнанието ѝ беше замъглено. Дилън отгледа себе си и Марки почти без родителски напътствия.
— Добре, ще ѝ се обадя. — Той се облегна на стола. — Кога ще напуснеш прокуратурата и ще се присъединиш към Лил и мен?
Джесика се засмя.
— Може би в някой друг живот… Но съм ти признателна за предложението, Дилън.
Той затвори и погледна написаното на големия юридически тефтер с жълти листа.
— Ало? — отговори приятен женски глас. Той се представи и чу: — О, боже мой, благодаря ви, че се обаждате! Джесика каза, че ще се свърже с вас. — Гласът ѝ звучеше невероятно младежки и Дилън си спомни времето, когато започваше кариерата си и как бе почувствал колко е смазваща системата.
— Радвам се, че мога да помогна. Е, струва ми се, че имате работа с нещо интересно.
Мадлин Измера въздъхна.
— Арло Уорд беше арестуван преди няколко седмици. Обвинен е в убийството на трима души в каньона Койот, при това убийства с насилие. Има и четвърта жертва, която е оцеляла. Носят се слухове, че ще направят делото углавно заради жестокостта на извършването на престъплението, а аз не съм имала такъв случай. Очевидно в този щат не се изисква да имаш много опит, за да поемеш такова дело, затова ми го връчиха може би.
Дилън обаче много добре знаеше защо са ѝ възложили делото. Повечето окръзи нямаха постоянни обществени защитници и всяка година предлагаха договори, което означаваше, че Окръжната прокуратура има голямо влияние върху това кой получава договорите, как се управляват и кои адвокати да повикат. В този случай те искаха някой, който веднага ще пледира виновен, за да поиска по-лека присъда и Мадлин беше идеалният избор.
— Може да откажете и да оставите някой от другите обществени защитници, които имат повече опит, да поемат случая.
— Иска ми се, но завърших право преди две години и единственият ми доход е този договор. Започна ли да отказвам дела, много скоро вече няма да съм в ротацията… Особено ако откажа голямо дело.
— Какво не му е наред?
— Какво искате да кажете?
— Възложили са ви случая, надявайки се, че вие веднага ще пледирате виновен, и това означава, че са нервни за нещо. Знаете ли за какво?
— Ами, Арло е… необикновен. Той има шизофрения. Много тежък вид, със слухови и зрителни халюцинации.
— Да, това би свършило работа. Психичното му състояние може да не позволява да бъде съден и едно дело, което ще привлече толкова голямо медийно внимание, ще настърви обществеността за кръв. Принудителното настаняване в психиатрично заведение, откъдето един ден може да бъде освободен, няма да изглежда добре в новините. Кой е прокурорът?
— Самият окръжен прокурор — Кели Уайтулф.
Дилън подсвирна с уста.
— Тя е истински питбул1.
— Е, това ме накара да се почувствам по-добре.
Дилън се засмя.
— Агресивният прокурор обикновено е трудна ръка за изиграване в дело като това, но тя е и умна. Сигурно знае, че обвиняемият може да не е в състояние да бъде съден и вероятно ще предложи свястна сделка.
Последва кратко мълчание. Дилън много добре знаеше какво си мисли Мадлин. Искаше той да хвърли един поглед на случая.
