— Скъпа, ако си там някъде и гледаш, аз ще ти бъда стилистка безплатно. Не може да позволим тази катастрофа да продължава, сякаш не се е случило нищо. А очевидно имаш хубаво тяло. Ние можем да направим чудеса с нашите…
— И, о, боже мой, трябва да кажа нещо! Онези обувки? Нали? Сякаш работиш в автомивка, но ако те дават по всеки канал, трябва да изглеждаш като Кардашиян. А не като някоя си Карън, която крещи на управителката на солариум.
— Абсолютно! Първото, което аз бих направила, е да върна онзи костюм в евтиния магазин, от който съм го купила, и после…
Кели затвори лаптопа, застана мълчаливо за момент и после рече:
— Няма значение какво говорят.
Тя прибра салатата в хладилника. Беше загубила апетит.
Децата си легнаха и Кели седна навън, на задната веранда. Къщата ѝ се намираше в средата на имот от два акъра и най-близките съседи бяха достатъчно далеч, за да не ги среща често. Отначало Кели не харесваше изолацията, но като свикна с нея, не искаше вече да живее по друг начин.
На коленете ѝ беше новият тоалет — пола и блуза. Тя ги вдигна и се втренчи в тях. Взе ножицата, която донесе, и направи огромен разрез на блузата. После още един, и още един, докато подът се осея с ивици плат. Движенията ѝ бяха трескави — действия на човек, който бърза да приключи с онова, което прави, за да не мисли повече за него.
— Мамо? — попита тънко гласче зад нея.
Кели се стресна и подскочи, ножицата падна от ръцете ѝ. Тя видя миловидното лице на Бела, която стоеше до нея и я гледаше озадачено.
— Какво правиш, мамо?
Кели погледна остатъците от блузата и ги подритна с крак, вдигна дъщеря си и я сложи на коленете си.
— Бела, искам да знаеш нещо. Онази жена, която мислиш, че е твоя героиня, не е героиня. Тя е фалшива. Куха е отвътре, защото се интересува само от онова, което е отвън. — Гърлото на Кели се стегна. — Жената, която става рано всяка сутрин и ходи на работа и се грижи сама за семейството си, докато всички ѝ казват, че не се справя добре, след известно време започва да им вярва, затова понякога плаче сама…
Кели млъкна, за да се успокои, и не каза нищо повече, докато сълзите не спряха.
— Жената, която преживява това, но пак става всяка сутрин и върши всичко отново и отново, тя е героинята. Разбираш ли?
Бела се вгледа в нея за момент и после кимна. Кели уви ръце около дъщеря си и подпря брадичка на главата ѝ. Повя лек ветрец и няколко парчета плат полетяха към двора. Това ѝ напомни за единия видеозапис от местопрестъплението. Арло Уорд беше разрязал дрехите на жертвите, преди да осакати и разчлени телата им, и вятърът развяваше дрипите, разпръснати по земята и по храстите.
Кели притисна по-силно дъщеря си.
Дилън поиска да се срещнат с Лили през уикенда и да прегледат въпросите към свидетелите за предстоящата седмица. Щяха да изненадат прокурорите, като призоват Евън Уорд. Кели щеше да очаква да го види в съда като свидетел за характера на Арло и да го чуе да говори какъв страхотен човек е брат му. Тя нямаше да бъде подготвена, че Дилън ще обвини Евън за убийствата. Ето защо Дилън искаше разпитът да мине безупречно… Лили отказа.
— Как така не? — попита Дилън, докато косеше моравата.
— Не и този уикенд, Дилън.
— Лил, какво става, по дяволите? Раздразнението ми прерасна в притеснение.
— Нищо, добре съм. Ще се видим в понеделник.
Това беше последното, което си казаха през целия уикенд. Един път Дилън отиде с колата до апартамента ѝ, но Антъни отвори вратата и каза, че Лили я няма цял ден и не отговаря на телефона.
В понеделник Дилън приключи с показанията на детектив Ханк Филипс. Арло имаше нов тефтер с жълти листа и рисуваше риби, които плуват между коралови рифове. Кели проведе кратък заключителен разпит и после съдия Хамилтън каза на детектив Филипс, че е свободен.
— Добре ли си? — попита Дилън през почивката.
— Добре съм, Дилън — отговори Лили. — Не е необходимо да се тревожиш за мен.
— Обикновено така казва човек, когато хората трябва да се тревожат за него.
— Много си мил, но съм добре.
След почивката отново седнаха в съдебната зала и съдията обяви:
— Следващият свидетел, госпожице Уайтулф.
— Обвинението призовава…
— Почитаеми съдия — прекъсна я Лили и стана, — защитата има искане, което бихме искали да обсъдим сега. Може би ще бъде уместно съдебните заседатели да бъдат освободени.
Съдия Хамилтън погледна към камерите и отговори:
— Добре. — Той се обърна към съдебното жури. — Госпожи и господа съдебни заседатели, ще направим още една кратка почивка. Приставът ще ви доведе обратно тук и, моля, чувствайте се свободни да използвате тоалетните, ако има време.
Заседателите излязоха и съдията каза:
— Госпожице Ричи, имате думата.
— Почитаеми съдия, в този момент защитата би искала да призове Евън Уорд като свидетел. Той е биологичният полубрат на господин Арло Уорд.
— Категорично възразявам срещу това, уважаеми съдия — заяви Кели. — Те може да изчакат, докато ние представим нашия свидетел. Няма причина да го призовават точно сега.
