— Предполагам, че някакви предавания за природата.
— Някакви предавания за природата?
— Да, някакви предавания за природата.
— Дошли сте да живеете в Лас Вегас преди шест години, така ли?
— Да.
— Но сте напуснали дома си в Северна Дакота две години преди това, нали?
— Около две години, да.
— И къде отидохте?
— В Орегон. Нагоре по Западното крайбрежие.
— Работили сте във фирма, базирана на Мидуей7, така ли е?
— Да.
— В коя фирма работехте?
— Нарича се „Строителство Хърбърт“ и както казахте, се намира в малко селище на Мидуей.
— Нарича се „Строителство“, но се занимава с много повече неща, нали?
— Предполагам.
— Били са предимно фирма за сечене и извозване на дървени трупи, нали?
— Да, сечахме дървета.
— Какво работехте във фирмата?
— Бях секач.
— Всъщност сте били нещо, което се нарича „маймунска четка“8, така ли е?
Евън преглътна и погледна Арло, който беше забил поглед в масата. Вече не рисуваше.
— Да.
— Какво е „маймунска четка“?
— Така наричаха по-новите работници.
— Но това не е съвсем вярно, нали? Така са наричали хората, които получават най-лошата работа на сечището, нали?
— Да, предполагам.
— И каква е най-лошата работа на сечището?
Евън се прокашля.
— Нарича се „косач“.
— И какво е това?
— Някой, който разчиства дървета с брадва, преди да дойдат момчетата с верижните триони. Ние разчистваме…
— Благодаря. Размахвали сте брадва две години, така ли?
— Възразявам — заяви Кели. — Това няма връзка. И обсъждахме този въпрос във вашата стая, почитаеми съдия.
— Връзката скоро ще бъде изяснена, уважаеми съдия — каза Лили.
— Ще го разреша — отвърна съдия Хамилтън.
— Отговорете на въпроса, господин Уорд — продължи Лили. — Размахвали сте брадва две години, нали?
— Това не е всичко, което правех.
— Да или не? Размахвали ли сте брадва две години като основно задължение във фирмата?
Евън отново погледна съдебните заседатели и избърса длан в джинсите си като човек, който е докоснал нещо гнусно и иска да се отърси от усещането.
— Да, предполагам.
— Това обаче не е единственото, което правят „маймунските четки“, нали? Какво се случва, когато има животни в района, който разчиствате?
Той пак погледна заседателите.
— Трябва да се отървем от тях.
— Убивате ги, нали? Елени, лосове, глигани, каквото намерите. Така ли е?
— Да.
— Като „маймунска четка“, вие сте носели голям нож, нали?
Евън повдигна рамене.
— Да, всички носехме.
— И ножът беше, за да наръгвате животните, ако са били простреляни и не са били мъртви, така ли?
— Да.
— Как ги убивахте?
— Как?
Лили кимна.
— По какъв начин ги убивахте, след като са простреляни и безпомощни на земята?
— Възразявам! Почитаеми съдия, вече обсъдихме този въпрос и съдът постанови…
— Съдът постанови, че ще бъдат направени допълнителни проучвания. На защитата трябва да се разреши да разпита всички свидетели, които може да имат оневиняващи показания или знания за психичното състояние на обвиняемия.
— Ще разреша в рамките на разумното, госпожице Ричи, но предишното ми решение по този въпрос остава в сила.
— Благодаря, уважаеми съдия. Господин Уорд, моля, отговорете. Как убивахте животните?
Той преглътна.
— Или ги изкормвахме, или им прерязвахме гърлата.
— Под „изкормване“ имате предвид, че сте забивали ножа в корема на животното и после сте го разрязвали. Изваждали сте вътрешностите им.
— Да.
— А под „прерязване на гърлото“ имате предвид, че сте прокарвали ножа през гърлото, за да срежете главни артерии и кръвта на животното да изтече, така ли?
— Да.
Лили сложи ръце зад гърба си и се втренчи право в зениците му.
— И вие сте били „маймунска четка“ заедно с един друг господин на име Том Нейпълс, нали?
Евън скръсти огромните си ръце на гърдите.
— Да.
— И един ден вие с господин Нейпълс сте се скарали.
— Беше само… Да.
— Кавгата се е превърнала във физически сблъсък?
Евън се поколеба.
— Да.
— И вие сте ударили господин Нейпълс с оръжие, така ли?
Той прокара език по вътрешната страна на бузата си.
— Да.
— Парче дърво, така ли?
Евън не отговори веднага.
— Беше при самозащита.
— Да ударите някого с цепеница или с бейзболна бухалка, не е много различно, нали?
— Възразявам!
— Какво? — стъписа се Евън. — Хей, почакайте…
— Оттеглям въпроса си — каза Лили, преди съдията да успее да се произнесе. — В момента сте освободен условно, нали?
Евън погледна съдията, но видя, че той няма да му помогне.
— Да.
— Били сте осъден за насилствено престъпление. Обир.
— Възразявам — каза Кели и стана. — Нищо от това няма връзка с делото и господин Евън Уорд дори не би трябвало да е на свидетелската скамейка.
— Той е тук, защото има информация за психичното състояние на обвиняемия, почитаеми съдия.
— Не е така, господин съдия — възрази Кели. — Те се опитват да обвинят някой друг в явно противоречие с решението на съда.
— Още веднъж, уважаеми съдия, ако на защитата не бъде разрешено да разпита свидетели, които може да имат преки знания по най-важния въпрос, който разискваме, какъв е смисълът изобщо да има съдебен процес?
