Квинт предпазливо завъртя глава наляво и надясно и остана доволен, когато не откри хастат на някое от съседните легла. Войниците, които видя, се преструваха, че не слушат, но несъмнено бяха наострили уши.
— Приятелят ми ли, командире?
— Лайното, което си наръгал в стъпалото. Предполагам, че
С недоволна физиономия хирургът се дръпна, за да направи място на Коракс.
— Не бива да говориш дълго с него, центурионе — каза той. — Войникът се нуждае от почивка.
Коракс не си направи труда да отговори. Гъркът се отдалечи със свити устни.
— Е, Креспон? — Очите на центуриона бяха като люспи кремък.
— Да, аз го наръгах, командире.
— Защо?
— Защото се канеше да ме убие.
— Защо ще те убива, мътните да го вземат? Посред нощ и толкова далече от палатките ни? А?
Квинт се опита да подреди обърканите си мисли. Искаше да разкаже всичко на Коракс, но също като по-рано, когато Мацерион го беше нападнал, не посмя. Първо, наоколо имаше прекалено много уши. Независимо дали чуеха, или не, издаването щеше да го превърне в прокуден в манипулата. Нямаше значение, че Мацерион и другарчетата му се бяха опитали да го убият. Спазването на правилото на отряда за пазене на мълчание беше жизненоважно, ако искаше да се ползва с уважението на другите войници. Трябваше да си отмъсти на Мацерион без намеса отгоре. Сам.
— Попитах те нещо! — Коракс се наведе над леглото. — Хич не ми пука за думите на хирурга, че ти трябвала почивка. Отговаряй, или така ще те напердаша, че ще останеш тук цял месец!
Квинт реши, че Коракс явно вече е разговарял с хастата. Какво ли му беше казал той? Хвана се за първия достоверен отговор, за който се сети.
— Знаеш как е, командире. Той е ветеран; аз не съм. Подиграваше ми се. Сбихме се. И така.
Мълчание. Квинт се опита да не се затърчи под погледа на Коракс.
— Беше ли пил?
— Да, командире. — Благодарен, че Коракс не го прекъсна, той продължи забързано: — Натъкнах се на този боклук, докато се връщах от палатката на един приятел. Така се стигна до боя. — Квинт млъкна. Даваше си сметка колко неубедително звучи обяснението му, но не беше в състояние да измисли нещо по-добро.
— Не лъжи — хладно рече Коракс. — Войниците, които чули сбиването, казаха, че неколцина са избягали. Видя ли лицата им?
— Не, командире — упорито отвърна Квинт, като избягваше погледа му.
— Значи нямаш представа кои са били? — невярващо попита центурионът.
— Нямам, командире. — С разтуптяно сърце Квинт погледна Коракс. Имаше ли изобщо нещо общо версията му с тази на хастата?
Последва дълга пауза.
— За твой късмет хастатът каза същото — че сте се сбили без конкретна причина. Не си мисли, че не знам, че и двамата лъжете. Веднага щом излезеш оттук, един месец ще чистиш клозетите. И ще готвиш на контубернията си за същия период. Освен това всяка сутрин по изгрев-слънце ще ми се явяваш в пълно снаряжение и ще тичаш по десет мили. Смятай се за късметлия, че няма да те понижа.
— Да, командире. Благодаря, командире. — „Дано хастатът да получи същото“, замоли се Квинт.
Като никога молитвата му беше чута.
— Ако случайно се чудиш, приятелят ти ще прави същото, след като излезе от болницата. — Коракс направи кратка пауза и добави: — Освен това ще получи десет удара с камшик.
Любопитството и задоволството на Квинт се смесиха в равни дози.
— Това пък защо, командире?
— Защото е ветеран, мътните да го вземат! Трябвало е да те смаже от бой, а не да се остави да го наръгат в стъпалото. Камшикът ще го научи да не е толкова безполезен.
Квинт почти беше готов да се закълне, че Коракс му намигна. Почти. Насили се да не се усмихне.
— Разбрах, командире.
— Яви се при мен, когато излезеш. — Коракс отново заговори делово. — Хирургът смята, че ще останеш тук два, най-много три дни.
— Да, командире. — Квинт се загледа в отдалечаващия се Коракс. Чувстваше се малко по-щастлив въпреки наказанието, което го очакваше. Нямаше начин да го докаже, но инстинктът му казваше, че центурионът е повече на негова страна, отколкото на тази на хастата, което означаваше, че Мацерион и приятелчетата му трябва да внимават. Нямаше съмнение, че ако Коракс ги спипа да правят нещо нередно, ще си изпатят. Това обаче не означаваше, че може да се отпусне. Мацерион беше прекалено опасен. Ядоса се, че е позволил да го издебнат толкова лесно. Това вече се случваше за трети път. Не биваше да се случва отново. Време беше да изненада Мацерион веднъж завинаги. Но докато сънят го надвиваше, Квинт си даде сметка, че това няма да е лесно. Коракс щеше да следи и него зорко като ястреб.
