Кървави полета полностью

— Защо си тук, Фанес? — попита Калавий. — Ясно е, че не си дошъл, за да пийнеш с нас.

— Ами… — Гъркът облиза устни. — Имам неколцина длъжници, които сериозно закъсняват с плащанията си.

Лихварят! Онзи, който държеше в ръцете си майката на Аврелия. Обхванат от ярост, Ханон се заслуша още по-внимателно.

— В това няма нищо чудно. Във война сме, ако случайно не си забелязал — рязко отвърна третият.

— Спокойно — рече Калавий. — Може и да не одобряваш професията му, но той и другите като него служат на града. Нека говори.

— Добре. Отивам в калдариума. — Третият мъж кимна любезно на Калавий, намръщи се на Фанес и излезе. Миг по-късно беше последван от мъжа, който бе дрямал. Ханон изсумтя, все едно че се буди, но отново се престори, че заспива. След кратко мълчание гъркът явно остана удовлетворен и заговори отново.

— Искам да се обърна към съда за разрешение да взема собствеността им заради техните дългове. Питам се обаче дали съдиите няма да вземат по-лесно решение с малко напътствия. Една-две думи в подходящото ухо може да гарантират, че на исканията ми ще се погледне благосклонно.

— Сред длъжниците ти има ли благородници, които познавам? — попита Калавий.

Последва смутено покашляне.

— Да, неколцина.

Атия като едното нищо можеше да бъде в списъка на Фанес, помисли си Ханон и кипна още повече. В главата му започна да се оформя план.

— Няма да подкрепя подобно нещо — рязко рече Калавий. — В тези напрегнати времена трябва да се даде известна отсрочка на онези, които са изпаднали в затруднения.

— Но…

— Не, Фанес.

Кратка пауза.

— Не ми се иска да го споменавам, но има и един малък проблем със зетя ти — промърмори Фанес.

— Това не е моя работа — озъби се Калавий.

— Не е съвсем така. Как ще изглежда, ако се окаже, че един от най-видните магистрати на Капуа е тъст на пропаднал комарджия, проиграл цялото богатство на семейството си? Който прекарва времето си в най-долнопробните таверни и бардаци на града? Шансовете ти да бъдеш преизбран могат да пострадат значително, ако подобно нещо се разчуе.

— Проклет грък! — изсъска Калавий.

— Поставяш ме в безизходица. Имам пълното право да поискам от съда да реши за тези дългове — запротестира Фанес.

— И въпреки това си оставаш паразит кръвопиец! — Калавий въздъхна тежко. — Каква е цената на мълчанието ти за зет ми?

— Като жест на добра воля ще отпиша изцяло дълга му. И няма да кажа нито дума за него. В замяна не искам нито една драхма. Както споменах, достатъчно е съдиите да одобрят списъка с имоти, които искам да бъдат отнети.

— Първо искам да видя имената — каза Калавий.

— Ще бъдат доставени в дома ти в края на деня.

— В такъв случай смятам, че работата ни е приключила. Като че ли виното ти започна да ми горчи. — И без да каже нито дума повече, Калавий стана и излезе.

Ханон усети как погледът на Фанес се спира върху него. Продължи да диша бавно и равномерно и не след дълго чу как гъркът става и излиза. След като почака още малко, Ханон реши също да влезе в калдариума. Той беше доста по-населен от тепидариума. Въздухът беше много горещ и влажен. Десетина мъже разпускаха в горещия басейн, сред които Калавий и едрият благородник; други остъргваха със стригили втрития в кожата си зехтин или правеха упражнения; неколцина лежаха на високи до кръста каменни маси, докато роби масажираха мускулите им. Фанес не се виждаше никакъв и разочарованието изпълни Ханон. Тогава чу женски глас от една от кабинките отстрани и си спомни, че на влизане му бяха предложили и други услуги. Ханон не беше сигурен дали гъркът не се е отдал на подобни забавления, но реши, че е по-добре да остане. Ако Фанес беше отишъл в следващото помещение и той го последваше твърде бързо, гъркът можеше да заподозре нещо. Ханон влезе в басейна, като избягваше погледите на останалите.

След толкова време без баня горещата вода беше истинско блаженство. Ханон копнееше да се потопи до брадичката, но заради превръзката на врата остана облегнат на плочките с протегнати настрани ръце. Всички говореха само за войната — в коя част служел нечий син; как Фабий се показвал като страхливец, задето не се изправя срещу Ханибал; какъв късмет имали, че картагенците отново са се отправили на изток; как градът бил на път да се пръсне от бежанците и т.н. Ханон беше твърде далече, за да може да подслушва Калавий и третия мъж и не чу някой от тях да споменава Атия или Аврелия. Търпение, каза си той. Ако планът му проработеше, Фанес щеше да му каже къде живеят те. Не след дълго съседът му се поинтересува вежливо за превръзката. Обяснението му беше прието без въпроси, но Ханон се махна малко след това. След като почисти тялото си със стригил, той се избърса и отиде да вземе дрехите си. На всяка цена трябваше да излезе от банята преди гърка.