Фанес стоеше близо до олтара, навел глава. Ханон се промъкна зад него, благодарен на жената наблизо, която се молеше на висок глас. Мина покрай гърка да остави амфората си на олтара при другите дарове, като хвърли кос поглед, за да се увери, че мъжът е наистина Фанес. Застана отново зад него и сърцето му се разтуптя бясно. Онова, което смяташе да направи, трябваше да приключи бързо. И да стане по такъв начин, че да не събуди безпокойство сред останалите. Съмняваше се, че някой би се намесил, но ако двамата здравеняци отвън научеха, щеше да е късметлия, ако се измъкнеше жив — макар че вече беше въоръжен. „Спокойно — помисли си. — Всичко ще мине по план. Скоро Атия няма да има за какво да се безпокои, а аз ще знам къде да намеря Аврелия“. Мисълта му подейства успокояващо.
Бръкна под туниката и стисна дръжката на ножа. Когато Фанес започна да се обръща, Ханон се извъртя, сграбчи лявата ръка на гърка и я изви зад гърба му, като в същото време опря върха на ножа точно там, където се намираше десният му бъбрек. Приближи устни към ухото на Фанес и прошепна:
— Продължавай да се обръщаш. Ако някой те погледне, усмихни му се. Не викай за помощ, че ще забия желязото толкова дълбоко, че ще излезе от мръсните ти гърди.
Фанес се подчини и се помъчи да завърти глава.
— Кой си ти, в името на Хадес? Какво искаш?
Ханон го бутна една стъпка напред.
— Странен въпрос за един вонящ лихвар. Обзалагам се, че имаш много врагове. Затова онези две маймуни те очакват отвън.
— Те ще те изкормят, когато всичко приключи — изсъска Фанес и изохка, когато Ханон притисна ножа достатъчно силно, за да му пусне кръв.
— Затваряй си устата. Продължавай напред — нареди Ханон и се усмихна на един старец, който ги зяпаше.
Отведе несъпротивляващия се грък отстрани, където имаше по-малко хора, и спря при стенописа с Фортуна на игрите, сякаш му се възхищаваше.
— Имената Гай и Атия Фабриций говорят ли ти нещо?
Фанес се вцепени и сърцето на Ханон подскочи.
— Да.
— Дължат ти пари.
— И то много — потвърди гъркът.
— Имената им включени ли са в списъка, който ще получи Калавий?
Фанес отново се опита да завърти глава, този път от изненада, и Ханон го сръчка отново с ножа.
— Гледай напред. И отговори на въпроса ми.
— Да. В списъка са.
— Не, не са. — Ханон гадно завъртя ножа и Фанес едва сподави стона си. — Ще махнеш имената им от него. Не го ли направиш, ще те пипна и ще те накълцам на парченца. Но първо ще ти отрежа топките и ще те накарам да ги изядеш. Същото ще ти се случи и ако направиш нещо на тях или на семейството им. Разбра ли ме?
— Д-да. — Гъркът беше колкото ужасен, толкова и объркан.
Ханон видя капки пот да се стичат по мазната коса на Фанес, което му достави огромно удоволствие.
— Добре. А дъщеря им познаваш ли?
— Аврелия ли?
— Къде е тя?
— Мислех си, че знаеш — отвърна гъркът. — Понеже знаеш всичко останало.
— Казвай — заповяда Ханон.
Фанес изсумтя презрително.
— Мисля, че живее със съпруга си в имота му северно от града. Ожениха се неотдавна.
Ханон затвори очи. Заля го разочарование. Това бяха двете възможности, които не беше взел предвид. Че Аврелия може вече да е омъжена и че не всички граждани са достатъчно уплашени, че да напуснат имотите си. Гъркът сякаш усети смайването му и с рязко движение се изтръгна от хватката му. Рязко се извъртя и блъсна ръката му в стената. Ножът изтрака на пода и Фанес посегна към очите на Ханон с пръсти, изкривени като хищни нокти. Ханон се дръпна назад и гъркът закачи превръзката му. Тя не беше завързана и падна лесно. Последва кратка пауза; после Фанес ахна невярващо. Ханон почти усещаше белега във формата на буквата F.
— Ти да не си избягал роб? — Гласът на гърка беше висок и писклив.
Играта беше приключила. Ханон се втурна към вратата, като разблъскваше хората, които му се изпречваха на пътя.
— Спрете роба! — извика Фанес. — Нападна ме с нож. Спрете го!
Някакъв мъж на средна възраст се изпречи с разперени ръце на пътя на Ханон. Ханон изрева боен вик и човекът тутакси размисли.
Ханон продължи да тича към изхода, като изблъска с лакът някакъв младок, който се опита да посегне към лицето му. Имаше няколко неуспешни опита да бъде хванат за туниката, но те не го спряха. Профуча покрай някаква опулена жена и се озова навън. Зад него гласът на Фанес зазвуча по-силно. Ханон изруга. Освен ако не бяха глухи, телохранителите на гърка несъмнено го очакваха в подножието на стълбите.
Забави крачка. Както и очакваше, здравеняците тъкмо бяха тръгнали нагоре с намръщени мутри и със сопите в ръце. Всички на стълбите ги гледаха. „Не вдигай тревога“, помисли си Ханон. Искаше хората на стълбите да останат спокойни и биячите на Фанес да се чувстват уверени. С небрежна усмивка тръгна надолу.
— Идвам при вас — извика той. Телохранителите се спогледаха и се ухилиха доволно. Дотук добре. Стомахът му беше свит на топка, но той изчака да извърви три четвърти от пътя, преди да направи хода си.
