Батори с мъка се изправи на крака без чужда помощ. Капка кръв капна от ръката ѝ на пода. Цветът изглеждаше странен, но Ерин не можеше да се наведе и да разгледа по-добре, защото великанът я държеше здраво.
— Много си предприемчива — каза Батори, като изтупваше панталоните си.
— Първата работа на всеки затворник е да избяга — отвърна Ерин.
Великанът се взираше с широко отворени очи в ранената ръка на Батори.
Ерин никога досега не бе виждала стригой да реагира на кръв със страх, а не с възбуда. Явно да раниш Батори беше лоша идея.
— Ще се погрижа за раната си. — Батори вдигна фенера. — И после ще се върна.
И какво щеше да стане тогава?
Батори се обърна към едрия стригой, който държеше Ерин.
— Михир, остани тук и ги наглеждай. Не им позволявай дори да помислят за бягство.
Михир сведе глава.
Батори подсвирна на вълка и тръгна към тунела. До решетката я очакваше друг стригой. Той затвори и подръпна вратата, може би за да се увери, че е заключено, след което последва червенокосата.
Ерин отново се намираше в килията, но този път в компанията на гневен стригой. Той я блъсна настрани и тя се извъртя, за да не падне върху Нейт.
Михир насочи фенерчето си нагоре покрай жлеба, от който току-що бяха паднали двамата пленници.
Ерин се наведе над младежа.
— Добре ли си?
Клепачите му потръпнаха и се вдигнаха.
— Това са най-гадните разкопки, на които съм ходил.
Тя се усмихна.
— Когато се измъкнем от всичко това, обещавам да ти напиша страхотна препоръка.
Михир ги приближи, като заобиколи отдалеч единствената капка от кръвта на Батори върху пода. Извиси се над тях.
–Без приказки.
Погледът му се задържа върху прясната кръв, която се стичаше по шията на Ерин. Нейните рани също се бяха отворили при падането. Тя видя глада в очите му.
Стисна зъби. Нямаше да се уплаши. Сърцето ѝ обаче не обърна внимание на окуражителните мисли и препусна. Уплашена или не, смяташе да използва жаждата му за кръв за собствена изгода.
Вместо да се свие уплашено, както искаше той, Ерин пристъпи към Михир, наклонила глава настрани. Знаеше, че той може да надуши кръвта, да чуе уплашеното ѝ сърце. Самият Рун едва успяваше да се овладее при вида на течаща кръв. Михир несъмнено беше по-слаб от свещеника.
Погледът му остана прикован към шията ѝ и дишането му стана неравномерно. Ерин държеше лявата си ръка отпусната. Щеше да има само един шанс — стига късметът да ѝ се усмихне.
Михир облиза устни, но се сдържа.
Нуждаеше се от по-добра покана. Ерин стисна зъби и прокара пръсти по наранената си шия. Без да откъсва очи от неговите, докосна с окървавени пръсти устните му.
С мълниеносна скорост Михир посегна към гърлото ѝ. Нейт извика предупредително, като отвлече за миг вниманието на чудовището.
Един миг бе повече от достатъчен.
Ерин рязко се отпусна на коляно, издърпа кинжала от ножницата на колана му и го заби под гръдната гост.
Михир залитна напред. По ризата му се разпълзя кърваво петно.
Нейт се озова до нея. Издърпа ножа от тялото на Михир и с едно бързо движение преряза гърлото му. Стригоят рухна на пода и черната му кръв оплиска камъка. Вдигна се струйка дим, когато кръвта му докосна капката кръв на Батори.
Нейт стоеше над него с оръжието, като се тресеше целият.
Очите на Михир станаха стъклени и мъртви. Кръвта се събираше на локва около него.
— Нейт?
Той рязко се завъртя, вдигнал високо ножа.
— Нейт — успокояващо каза тя. — Аз съм.
Нейт свали кинжала.
— Съжалявам. Онова, което стори той с мен... със зъбите си...
— Знам — каза тя. Всъщност не знаеше, но Нейт имаше нуждата да чуе уверението ѝ. — Да се качваме в шахтата, преди онази вещица да се е върнала.
Този път тя поведе, като осветяваше стените с фенерчето на Михир. Нейт затъкна окървавения нож в колана си и я последва, този път по-енергично, несъмнено благодарение на адреналина от сблъсъка.
Ерин насочи лъча на фенерчето нагоре. Шахтата не водеше към арената, както се беше надявала. А свършваше с нещо като метална плоча. Бяха в капан. Не можеха да излязат навън.
Обезкуражена, Ерин се облегна на стената, за да се задържи, преди да е паднала върху Нейт.
Освети стените и очите ѝ светнаха при вида на втора шахта, отваряща се хоризонтално. Сигурно е била предназначена за допълнителни животински клетки. Тя можеше и да води някъде.
Дори тази слаба надежда бе за предпочитане, отколкото да останат тук.
— Нейт! — извика тя и насочи лъча към втората шахта. — Виж!
Той се усмихна.
— Да вървим.
С подходящо осветление и подновена решимост двамата се закатериха по вертикалния жлеб и стигнаха страничния отвор. Мястото приличаше по-скоро на малко преддверие, отколкото на хоризонтална шахта.
Ерин го освети. Навремето изходът му е бил затворен с решетка, но сега от прътите бяха останали само купчини ръжда и пънчета.
Ерин ги прескочи и се озова в следващия проход.
Присви очи и сложи ръка върху фенерчето.
Далеч отпред примамливо светеше тънка светложълта линия.
Изход от това място.
Кардинал Бернар се носеше по коридорите на Апостолическия дворец като буреносен облак.
