— Защо? — попита Джордан.
— Защото се намира под земята, защитен е от слънцето, така че чудовищата на Батори могат да бродят свободно там през деня — обясни Рун. — Но най-важното е, че циркът е и най-нечистото място в Рим. Пясъците му са завинаги опетнени от кръвта на християните, загинали като мъченици там. Тази мерзост укрепва нейните сили и отслабва нашите.
Кардинал Бернар направи знак на един гвардеец и на Амвросий.
— Изпратете войници в цирка. Сангвинисти и хора. Да претърсят тунелите и да намерят книгата. И съобщете на Негово светейшество.
Войникът и свещеникът кимнаха и напуснаха.
Кардиналът поиска Ерин и Нейт отново да разкажат за преживелиците си, като сравняваше подробностите. Отне му много време, но накрая като че ли повярва, че му казват истината.
— Опишете ми отново книгата. — Кардиналът затвори очи и сплете пръсти.
— По-добре да ви нарисувам скица — предложи Ерин и направи знак да ѝ донесат лист и химикалка.
Кардиналът кимна и ѝ даде папска бланка. С бързи щрихи Ерин започна да рисува приблизително изображенията върху книгата.
— Това е оловен блок, горе-долу с размерите на Библията на Гутенберг — каза тя и бързо описа странната картина, гравирана отгоре — скелет и мъж, които се прегръщаха и бяха свързани с плетено въже, наред с подобните на мастилници вдлъбнатини и гръцките букви.
— Алфа и Омега — промърмори кардиналът, когато тя свърши. — Това е означение на Исус, разбира се.
— Не съм толкова сигурна. — На Ерин никак не ѝ се спореше, но нещо ѝ казваше, че кардиналът греши.
— Разбира се, че е така! „Аз съм Алфа и Омега, начало и край.“[11] От Откровение. — Кафявите му очи гледаха гневно.
— Но Алфа и Омега са също така първата и последната буква от гръцката азбука. — Нещо се размърда някъде в сенките на съзнанието ѝ. — Начало и край.
Докато довършваше скицата, нещо не ѝ даваше покой — и изведнъж се сети. Обхвана я студена увереност. Беше виждала подобно изображение като това върху книгата навсякъде в Апостолическия дворец. Характерният символ можеше да се срещне къде ли не, дори на бланката, на която рисуваше.
Тя погледна останалите с широко отворени очи.
— Мисля...
Точно тогава един швейцарски гвардеец отвори с трясък вратата и я стресна. Войникът нахълта тичешком, бузите му бяха зачервени от паника.
— Ваше Високопреосвещенство, някой е проникнал в папската гробница в некропола!
Ерин се обърна и погледна гвардееца в очите.
— И са направили нещо с костите на свети Петър, нали?
От изненада войникът отстъпи крачка назад.
— Н-някой ги е откраднал.
Кардиналът ахна, а Рун и Надя скочиха на крака.
— Разбира се, че са ги откраднали! — почти изкрещя Ерин и сърцето ѝ заби лудо. — Разбира се!
Всички погледи се обърнаха към нея.
— Знам как да отворим книгата! — възкликна тя.
Спомни си изражението на Батори, когато разговаряха за превръщането на книгата и как са нужни алхимични съставки, които да предизвикат трансформацията на обикновеното олово в златното слово на Христос.
Батори вече се беше сетила за Алфата и Омегата.
Всички завъртяха глави към Ерин.
— Продължавай — подкани я Джордан.
— Инструкциите за отварянето са изписани върху обложката. — Гласът на Ерин трепереше. — И Батори ги е разгадала.
— Обясни бързо — помоли Джордан.
Ерин се наведе над бланката и огради с кръг папския печат в горната ѝ част.
На печата бяха изобразени два ключа на свети Петър, златен и сребърен, кръстосани в средата и свързани с алено въже. Папският печат и изображението върху книгата си приличаха поразително — но вместо ключовете, символизиращи папите, върху книгата имаше две фигури, кръстосани по подобен начин.
— Свети Петър е скрил книгата преди две хилядолетия — обясни Ерин. — Той трябва да е виждал украсата на евангелието, която по-късно щяла да става все по-известна и да излезе на бял свят някъде през дванайсети век, когато кръстосаните ключове започнали да се появяват като хералдически символи на папите. Но в основата си този дизайн се корени в изображенията върху Кървавото евангелие.
Тя потупа папския печат.
— Ключовете символизират папската институция. Същото се отнася за фигурите. Скелетът и човекът. — Тя отметна косата си назад. — Алфа означава пръв, начало. Под нея е рисунката на скелет.
— Да? — Рун се наведе напред, тъмните му очи се взираха в нея, сякаш можеше да прочете отговора на лицето ѝ.
— Този символ представя костите на първия папа.
— Свети Петър! — промълви кардиналът. — Затова са откраднали костите му.
— За да ги използват като първата съставка за отварянето на книгата. Мисля, че стрита кост на свети Петър трябва да бъде сипана в първата подобна на мастилница вдлъбнатина на обложката.
Джордан се размърда.
— Пиер май се опитваше да ни каже същото в Германия. Непрекъснато повтаряше „книга“ и „кости“.
— Именно. — Ерин почука втората половина на картината. — Живият човек символизира сегашния папа. Омегата. Последният папа.
— Значи им трябват и костите на сегашния папа? — попита с погнуса Джордан.
Ерин поклати глава.
— Тогава какво? — попита Рун.
— Какво има живият човек, но не и скелетът? — Тя започна да изброява: — Живот. Плът. Кръв.
