Вейлин скри разочарованието си, че аспект Елера не е сметнала за нужно да назначи сестра Шерин в отговор на молбата му, макар че не беше особено изненадан.
— Ще ви бъде осигурено всичко, което поискате, сестро.
— Ха дано. — Тя се засмя.
През следващия месец той забеляза, че тя има склонност да се смее, когато е сериозна, а използва невесел тон, когато прибягва към своя деликатен, но ефективен присмех.
— Още две счупени ръце днес — съобщи му с кискане и огорчено клатене на глава, щом Вейлин влезе в голямата палатка, която служеше за лечебница. В постелите спяха четирима бинтовани мъже. Други двама се намираха под грижите на помощниците ѝ, които бяха подбрани по нейно настояване измежду войниците. За изненада на Вейлин беше избрала двама от принудително вербуваните затворници — слабички, с бърз ум и внимателни ръце, от които вероятно така или иначе щяха да излязат лоши воини.
— Ако продължаваш да пришпорваш така мъжете, след месец няма да са останали много, които да влязат в битка. — Усмихваше се ведро и сините ѝ очи блестяха.
— Битката е сурово нещо, сестро. Мекото обучение създава меки войници, които на свой ред се превръщат в меки трупове.
Усмивката ѝ леко помръкна.
— Значи се задава битка? Ще има война?
Война. Въпросът беше на устните на всички. Бяха минали четири седмици, откакто кралят бе призовал васалния лорд на Кумбраел, и не бе дошъл никакъв отговор. Кралската гвардия стоеше в казармите и всички отпуски бяха отменени. Слуховете се разпростираха с обезпокоителна скорост. Кумбраелците се струпвали по границата. Кумбраелски стрелци били видени в Урлиш. Тайни секти на Отричащите кроели всевъзможни подклаждани от Мрачното злодейства. Навсякъде въздухът бе натежал от очаквания и несигурност, което караше Вейлин да тренира мъжете толкова усилно, колкото смееше. Ако бурята се разразеше, те трябваше да са готови.
— Знам не повече от теб, сестро — увери я той. — Има ли нови случаи на сифилис?
— Не и след посещението ми в женския лагер.
Една епидемия от сифилис сред мъжете беше проследена до лагер на предприемчиви курви, издигнат наскоро в гората само на две мили от Дома. Понеже се страхуваше от реакцията на аспекта при новината за гнездо от курви толкова наблизо, Вейлин заповяда на сержант Крелник да събере отряд от доверени мъже и да натири жените обратно в града. Старият войник обаче го изненада, като се поколеба.
— Сигурен ли сте за това, милорд?
— Имам двайсет мъже, които са толкова тежко болни, че не могат да тренират, сержант. Този полк е под командването на Ордена и не можем да позволим мъжете да се измъкват тайно, за да… задоволяват похотта си по този начин.
Сержантът премигна. Белязаното му лице беше безстрастно, но Вейлин бе сигурен, че едва потиска усмивката си. Понякога, като говореше със сержанта, имаше чувството, че е дете, което дава заповеди на дядо си.
— Хм, с цялото ми уважение, милорд. Полкът може да принадлежи на Ордена, но не и мъжете в него. Те не са братя, те са войници, а войниците все трябва от време на време да лягат с някоя жена. Ако им отнемете това… дребно удоволствие, могат да възникнат проблеми. Не казвам, че не ви уважават, милорд, напротив, никога не съм виждал хора толкова уплашени от командира си като тази шайка, само че те не са точно каймакът на Кралството, а ние ги скапваме от тренировки. Накрая ще им писне и ще почнат да изчезват въпреки заплахата от бесило.
— Ами сифилисът?
— О, Петият орден има предостатъчно лекове срещу това. Сестра Гилма ще оправи нещата, накарайте я да посети тези жени, ще ги оправи за нула време.
И така, бяха отишли при сестра Гилма и Вейлин беше изпелтечил молбата си, докато тя се взираше в него с ледено лице.
— Искаш да отида в лагер, пълен с курви, за да ги излекувам от сифилиса? — попита студено.
— Под охрана, разбира се, сестро.
Тя се извърна и затвори очи, докато Вейлин се бореше с желанието си да побегне.
— Пет години обучение в Дома на ордена — измърмори тя. — Още четири по северната граница, тормозена от диваци и ледени бури. И какво получавам за награда? Да живея сред утайките на Кралството и да се грижа за повлеканите им! — Поклати глава. — Покойните наистина са ме проклели.
— Сестро, не исках да те обидя!
— А, хубаво! — рече тя и изведнъж грейна. — Ще си взема чантата. Няма да има нужда от охрана, макар че ще ми трябва някой да ми покаже пътя. — Повдигна вежда срещу Вейлин. — Ти не го знаеш, нали, братко?
Той се намръщи при спомена как бе отрекъл с пелтечене. Сержант Крелник се оказа прав: случаите на сифилис бързо изчезнаха и мъжете продължиха да са доволни, или поне толкова доволни, колкото е възможно след седмици тренировки под суровото наставничество на братята му. Вейлин предпочете да забрави да съобщи на аспекта за този инцидент, а по безмълвно съгласие той не се обсъждаше сред братята…
— Имаш ли нужда от нещо? — попита той Гилма сега. — Мога да пратя каруца до Дома на твоя орден за провизии.
