— Изглеждаш уморен. — Шерин стоеше наблизо, увита в сив плащ и бледа в дима, който продължаваше да се издига от овъглените руини. Изражението ѝ още бе предпазливо, но той не виждаше в него гняв, само изтощение.
— Ти също, сестро.
— Лекарството подейства. Момичето ще се възстанови напълно за няколко дни. Реших, че трябва да ти го кажа.
— Благодаря.
Тя кимна едва доловимо.
— Още не се е свършило. Трябва да си отваряме очите за нови случаи, но съм сигурна, че всяко огнище може да бъде овладяно. Още седмица и градът пак ще бъде отворен.
Очите ѝ огледаха руините, а после сякаш за първи път забелязаха статуите. Погледът ѝ се задържа върху гигантските фигури на мъжа и лъва, вкопчени в битка.
— Мартуал, богът на смелостта — каза ѝ той. — Бори се с Безименния голям лъв, който опустошил южните равнини.
Тя посегна да погали неправдоподобно мускулестата предмишница на бога.
— Красота.
— Да, така е. Знам, че си уморена, сестро, но ще съм ти благодарен, ако можеш да погледнеш мъжа, който го е изваял. Беше тежко обгорен в пожара.
— Разбира се. Къде да го намеря?
— В Дома на гилдията, близо до пристанището. Приготвил съм ти стая там. Ще те заведа.
— Сигурна съм, че ще го намеря и сама. — Обърна се да тръгне, после спря. — Губернатор Аруан ми каза за нощта, в която си превзел града, как си си осигурил съдействието му. Струва ми се, че думите ми може да са били прекалено сурови.
Погледна го в очите и той почувства познатата болка в гърдите, само че този път тя го сгряваше, разсейваше тъжния напев на кръвната песен и докара усмивка на устните му, макар че Покойните му бяха свидетели, нямаше особени причини да се усмихва.
— Била си освободена по нареждане на краля — каза той. — Брат Френтис донесе кралска заповед.
— Наистина ли? — Тя повдигна вежда. — Може ли да я видя?
— За съжаление беше изгубена. — Вместо обяснение той посочи димящото пепелище.
— Необичайно недодялано за теб, Вейлин.
— Напротив, аз често съм недодялан, както в делата, така и в думите си.
Кратка усмивка озари лицето на Шерин преди тя да извърне поглед.
— Трябва да се погрижа за този твой талантлив приятел.
Портите бяха отворени след седем дни. Вейлин също така заповяда да пуснат моряците, макар и постепенно, екипаж по екипаж. Не беше голяма изненада, че повечето предпочетоха да напуснат пристанището с първия отлив, сред тях и „Червеният сокол“. Капитан Нурин пришпорваше яростно екипажа си, сякаш се страхуваше, че Вейлин в последния момент ще се опита да си вземе синия камък.
Някои от по-богатите граждани също избраха да си тръгнат — страхът от Червената ръка не преминаваше бързо. Вейлин успя да пресрещне бившия работодател на мъжа, подпалил работилницата на Ам Лин — богато облечен, макар и малко раздърпан търговец на подправки, който нервничеше под стража на източната порта, докато Вейлин го разпитваше. Семейството му и останалите му слуги чакаха наблизо с коне, натоварени с всевъзможни ценности.
— Наричаха го Дърводелеца, доколкото знам — каза търговецът. — Не можете да очаквате да помня всичките си слуги. Плащам на хора да помнят вместо мен. — Мъжът владееше безупречно езика на Кралството, но в тона му имаше надменно презрение, което не се хареса на Вейлин. Все пак очевидният страх на търговеца го накара да потисне желанието си да го насърчи с някой шамар.
— Имаше ли жена? — попита той. — Семейство?
Търговецът сви рамене.
— Мисля, че не. Изглежда, прекарваше повечето си свободно време в дялкане на дървени фигурки на боговете.
— Чух, че пострадал, бил ударен по главата.
— Повечето от нас пострадахме онази нощ. — Търговецът запретна копринения си ръкав, за да покаже зашита рана на предмишницата си. — Вашите хора не си поплюваха с тоягите.
— Кажете за травмата на Дърводелеца — настоя Вейлин.
— Получи удар по главата, изглежда, доста силен. Моите хора го донесоха в безсъзнание. Всъщност го мислехме за мъртъв, но той продължи да живее още няколко дни, макар едвам да дишаше. После изведнъж се събуди и не даваше никакви признаци за зловредни ефекти. Слугите ми решиха, че това е дело на боговете, като награда за всички издялани от него фигурки. На следващата сутрин беше изчезнал, без да каже и дума след събуждането си. — Търговецът хвърли поглед към чакащото го семейство, нетърпението и страхът му си личаха от треперенето на ръцете му.
— Знам, че не сте били съучастник в това — каза Вейлин на търговеца и отстъпи встрани. — Желая ви късмет по време на пътуването.
Мъжът си тръгна и закрещя заповеди, за да подкара домакинството си по пътя.
