— Тя губи сили — каза Аруан, докато отваряше портата. Гласът му бе трескав от надежда и отчаяние. — Снощи още говореше, но тази сутрин…
— Тогава по-добре да не се бавим, милорд. Ако благоволите да ми помогнете с това…
Вейлин остави сандъка. Сестра Шерин и губернаторът го вдигнаха заедно и тръгнаха към къщата. Шерин не го удостои дори с дума на сбогуване.
— Колко време ще отнеме, сестро? — попита той.
Тя спря, хвърли поглед назад, а в гласа ѝ нямаше никаква емоция.
— За приготвянето на лекарството са нужни няколко часа. След като се приложи, подобрението би трябвало да е незабавно. Върни се на сутринта. — И се извърна пак.
— Защо беше окована? — попита я Вейлин преди да е успяла да си тръгне. — Защо беше под стража?
Шерин не се обърна, а отговорът ѝ бе толкова тих, че той едва го чу.
— Защото се опитах да те спася.
Вейлин отпрати стражите и се настани да чака, запали огън и се сгуши в плаща си, тъй като настъпващата зима добавяше мраз във вятъра, духащ откъм морето. Часовете се точеха бавно, докато обмисляше думите на Шерин и гнева ѝ. „Опитах се да те спася…“
Френтис се появи, когато слънцето клонеше към хоризонта, седна срещу него и хвърли още дърва в огъня. Вейлин вдигна очи, но не каза нищо.
— Брат-командир Илтис ще живее — уведоми го Френтис с преднамерено весел тон. — Жалко. Обаче още не може да говори, само сумти и стене. Не е голяма загуба, чух достатъчно от плямпанията му по време на пътуването.
— Ти каза, че аспектът ти е заповядал да позволиш да се отнасят така с нея — каза Вейлин. — Защо?
В изражението на Френтис имаше болка, неохота да сподели информацията, която знаеше, че няма да бъде приета добре.
— Сестра Шерин е осъдена за измяна на Кралството и отричане на Вярата.
„Шерин в Черната твърд.“ При тази мисъл го заляха вълни на вина и безпокойство. „Какво ли е изтърпяла там?“
— Щом пристанахме, отидох право при аспект Елера — продължи Френтис. — Както ми нареди. Когато тя изслуша каквото имах да ѝ казвам, отидохме при аспект Арлин. Той успя да убеди краля да пусне сестра ни от двореца.
— От двореца ли? Значи не е била в Черната твърд?
— Изглежда, са я държали там, когато Четвъртият орден я арестувал, но принцеса Лирна я измъкнала. По всичко личи, че просто е влязла и е настояла да пуснат сестрата под нейно попечителство. Надзирателят решил, че тя действа по заповед на краля, затова ѝ я предал. Говори се, че аспект Тендрис изпаднал в бяс, щом научил за това, само че не можел да направи кой знае какво. Но така или иначе сестра Шерин още си беше затворничка, само дето имаше по-хубав затвор.
— Какво толкова може да е направила, че да го сметнат за измяна, камо ли за отричане на Вярата?
— Говорела срещу войната. И то неведнъж. Много пъти, на всеки, който пожелае да я изслуша. Казвала, че войната е основана на лъжи и противоречи на Вярата. Казвала, че ти и всички ние сме пратени на гибел без причина. Нямаше да е от голямо значение, ако някой неизвестен дърдореше такива неща, но тя е добре позната в бедните райони на столицата, а и много харесвана, заради всички хора, на които е помагала. Когато говорела, хората я слушали. Изглежда, нито кралят, нито Четвъртият орден са харесали приказките ѝ.
„Дали това не е пак част от кроежите на стареца?“, зачуди се Вейлин. Може би кралят бе знаел за неговата привързаност към Шерин и арестът ѝ е бил още едно средство за натиск. Но чувстваше, че не е особено вероятно — Янус вече си бе осигурил покорството му. Арестът на Шерин изглеждаше като действие, породено от обикновен страх; неговата война не можеше да бъде провалена от един размирен глас. Вейлин добре знаеше колко безпощаден е кралят, но да арестува публично широко харесвана сестра от Петия орден едва ли бе от деликатните подмолни ходове, по каквито си падаше. „Сигурно е опитал нещо друго — заключи той. — Някакъв друг начин да ѝ затвори устата или да си купи лоялността ѝ. Значи тя е имала силата да му се противопостави там, където аз не можах.“
— Кралят се съгласи на освобождаването на сестра Шерин само при условие, че ще бъде окована и държана под постоянна стража — продължи Френтис. — Също така ѝ е забранено да говори с когото и да било без разрешение. — Измъкна изпод плаща си един плик и го подаде на Вейлин. — Подробностите са тук. Аспект Арлин каза, че трябва да ги спазваме…
Вейлин взе плика и го хвърли в огъня, после загледа как восъкът на кралския печат се покрива с мехури и потича в пламъците.
— Кралят е отменил присъдата на сестра Шерин и е заповядал да бъде освободена незабавно — каза на Френтис с тон, който не допускаше спор. — Като признание за дългите ѝ години служба към Кралството и Вярата.
Очите на Френтис се стрелнаха към вече овъгления плик, но не се задържаха върху него.
— Разбира се, братко. — Той се разшава нервно, явно се чудеше дали да каже още нещо.
— Какво има, братко? — попита уморено Вейлин.
