Когато останах съвсем гола, започна да души тялото ми като куче. Облиза с език гърдите ми. Продължи да души, дори и най-интимните ми части, които допираше с муцуната си.
Застана зад мен. Ноктите му се забиха в гърба ми. Започна да ме натиска надолу, така че да застана на колена. Усетих как хлъзгавата топлина на плътта му се притиска към мен и вече знаех какво се кани да направи. Мисълта за това ме отврати до дъното на душата ми и все пак, незнайно как, докосванията му ме караха да тръпна развълнувана и събудиха по странен начин желанието ми.
Възкачи ме и проникна в мен отзад. Това е поза, непривична за човеците, но обичайна за много от низшите видове. При първия допир на органа му, страх скова тялото ми, не защото щеше да пострада плътта ми, а защото така погубвах душата си. И при все това го оставих да продължи. Сега знам, че никаква проява на воля от моя страна нямаше да му попречи да ме обладае. Но аз дори не направих опит да се противопоставя. Напротив, аз с радост го приех в тялото си. Жадно желаех това, сякаш предчувствах великолепието на този миг.
Господи, как ме оскверни той! Ноктите му разкъсваха плътта ми! Зъбите му се впиваха в тялото ми! Огромният му орган пореше утробата ми. Колко груба беше животинската му страст и колко нежно сърцето му.
Когато след това лежахме изтощени на пръстения под, осъзнах, че никой мъж — даже и Глен — не е разпалвал така страстта ми. Заплаках. Съществото, смутено от моя изблик, се вмъкна в дупката и изчезна.“
„На следващата нощ, когато слязох по стълбите към мазето, го заварих да ме чака. Свалих веднага нощницата, за да не я раздере с ноктите си. Прегърнах го, наслаждавайки се на влажната топлина на кожата му. След това се опрях на ръце и колена и той ме облада с не по-малък жар от предишната вечер. Когато опиянението премина, останахме да лежим, докато се съвзема.
После му показах лампата. Дадох му знак да се обърне, за да предпази очите си. След това я запалих и покрих с тъмносин похлупак, който бях направила през деня. Синята светлина не дразнеше чувствителните му очи и едновременно с това беше достатъчна за моите намерения.
Установих, докато го разглеждах, че той е наистина странно устроено същество. Несъмнено, някои от особеностите му обясняваха защо беше такъв чудесен любовник. Една от тях бе дългият, заострен език. Половият му орган безспорно беше най-изумителното и изключителното в него и очевидно той разпалваше както неговия, така и моя любовен плам. Не само, че размерът му беше смайващ, а очертанията и изпъкналости те необикновени, но отборът му не приличаше на нищо, което да съм виждала в познатите на мен създания. Той се затваряше като челюст, в която имаше език, който се подаваше пет сантиметра навън.“
— Глупости — каза Джуд. — Какво, по дяволите, се опитва да ни пробута тя?
— Като че ли пенис с уста — предположи Дона.
— Идеята не е толкова лоша, нали? — каза Джуд и се изсмя.
— Стига да няма зъби — каза Дона.
— За бога, каква ли част от текста са чисти измислици?
— Ти какво мислиш?
— Не знам. Много от това, което казва — ноктите, влажната кожа, реакцията към светлината — отговарят на онова, което видях.
— Ами пениса?
— Нищо не забелязах. Къщата беше тъмна. Едва виждах.
— Ще продължа. „Сигурна съм, че този отвор с език му даваше възможност не само да ме възбужда до краен предел, но също и да разпалва желанието му, като вкусва моите сокове.“
— Господи боже! — промърмори Джуд и поклати глава.
— „След като задоволих любопитството си по отношение на тялото му, той разгледа моето със същия интерес. След това и двамата се отдадохме на нов прилив от страст.
Когато свършихме, аз му предложих най-различни храни. Той изяде сиренето с голямо удоволствие. Наръфа кифлата и я захвърли. Едва подуши телешкото и отказа да го яде. Както по-късно научих, само суровото месо е по вкуса му, а това беше добре сварено. Излочи водата от една купа и след това седна на задните си крака, напълно сит.
Легнах по гръб и разтворих тялото си за него. Той изглеждаше объркан, защото беше свикнал да се сношава само по начина, познат на низшите същества. Все пак успях да го накарам да легне върху мен така, че да мога да виждам особената красота на лицето му и да чувствам хлъзгавата кожа върху гърдите си, докато ме обладаваше.
Когато свършихме, видях как се вмъкна в дупката зад кошовете. Пропълзях до отвора й. Ослушах се и го чух да се движи някъде из дълбините й. Не знаех как се нарича, затова го кръстих Ксанаду, на името на странната и екзотична земя, описана от г-н Колридж В недовършения му шедьовър10. Той си отиде, но знаех, че следващата нощ пак ще се върне.
Оттогава всяка нощ съм с Ксанаду. Слизам тихо в мазето, когато децата заспят. Утоляваме страстта си неколкократно, с плам, който не познава граници. Всяка сутрин, преди да съмне, Ксанаду се връща в дупката си. Не зная защо, нито пък къде отива той. Мисля, че е нощно създание, което прекарва деня в сън. Аз самата започнах да се превръщам в такова.
