— Дневникът може да ни разкрие кой е убил семейството й.
— Може би. Ще продължа нататък. Само че… не знам.
Тя наведе глава и започна да прелиства страниците.
— Определили са датата на сватбата. 5 юли.
Джуд обгърна с ръка раменете й.
— „8 май. Отново се срещнахме в бараката — снощи, когато удари един часа. Глен излезе съобразителен и донесе дебело одеяло. Така прогонихме нощния хлад и страстта ни бликна без задръжки. Бяхме като понесени от мощна вълна. Безсилна да устоя на притеглянето й, аз се оставих да ни понесе на гребена си и да ни потопи в блажено удоволствие, което никога до този миг не бях познала.“ Мисля — каза Дона, — че са се чукали.
— Боже, а пък аз си помислих, че салът им се е обърнал.
Дона се разсмя и го удари по крака.
— Ужасен си — погледна го в очите и той я целуна. — Ужасен — пошепна тя в устата му.
Той прокара пръстите си по гладката кожа на бузата й, надолу по овала на лицето й, до шията. Тя постави книгата на земята. Обърна се така, че едната й гърда се притискаше в тялото на Джуд, хвана ризата му и започна да я разкопчава. След това мушна ръка под нея. Погали го по гърдите и корема.
Той я положи на земята, встрани от нощното шкафче. Легна на една страна. Усещаше как тялото й по цялата си дължина се притиска към него. Измъкна долнището на ризата й. Пъхна ръка под нея, като галеше хладните и гладки извивки на хълбоците. Премести ръката си нагоре по гърба, за да разкопчее сутиена.
— Чакай — каза тя.
— Какво има?
— Снощи го правихме на пода — каза тя и се отдръпна от него. Изправи се.
С поглед, вперен в Джуд, и с леко напрегнато изражение тя разкопча блузата си. Хвърли я на леглото до вратата. С едно движение на раменете си смъкна сутиена и го захвърли. Седна на края на леглото. Свали чорапите си. Изправи се, разкопча колана и панталона си. Той се смъкна до глезените й. Измъкна крака от него. Сега беше само по бикини. Тъмното петно на венериния хълм прозираше през тънкото синьо жарсе. Смъкна и тях.
— Изправи се — каза тя.
Джуд забеляза, че гласът й леко потрепери от страх, или може би от вълнение.
Той си свали обувките и чорапите. Остави колта до нощната лампа. След това се изправи и започна да съблича ризата си. Докато я откопчаваше, Дона застана на колене, разкопча колана на панталоните му и ги смъкна. След това свали и гащите му. Езикът й погали едрия член и след това го пое с уста.
Той изстена. Дона се изправи. Притисна я плътно към себе си. Дълго време стояха между леглата изправени и прилепени един към друг. Той я целуваше и изучаваше гънките, извивките и отворите на тялото й. Галеха се и притискаха телата си.
След това се отдръпнаха. Дона отметна покривката на леглото и легнаха върху него.
Не бързаха.
Част от съзнанието на Джуд беше нащрек — ослушваше се и внимаваше като страж. Останалата част от него се съедини с Дона. Сля се с гладката кожа, косата, тихите гърлени стонове, влажните и сухите места, безбройните аромати и вкусове. Най-сетне хлъзгавата й утроба го засмука. Усети сладостно напрежение.
Изви гръб и проникна дълбоко, по-дълбоко от всякога. Пак. Дона извика, изви се нагоре и го стисна. Отпусна се върху нея и продължи да се движи, докато сладостната болка не го отпусна.
След това дълго лежаха прегърнати. Говореха тихо, но не си казаха почти нищо. Дона заспа, хванала го за ръката. Джуд стана. Облече се и се настани на старото си място между леглата. Пистолетът лежеше до крака му.
— Дълго ли спах? — попита Дона.
— Около половин час.
Премести се до края на леглото и целуна Джуд.
— Искаш ли да продължим с Лили?
— Чаках да се събудиш.
— Бях безпаметна.
— Да.
Тя се усмихна.
— Ти си виновен — протегна голата си ръка към книгата.
— По-добре се облечи.
— Ммм — прозвуча така, сякаш мисълта за това съвсем не й беше приятна.
— Ако дойде нашият човек…
— Боже, защо трябва да ми напомняш за него?
Той я погали по бузата.
— Ти се облечи. Аз ще ида да видя Санди и Лари.
— Добре.
Тя се зави с чаршафа. Джуд отвори вратата.
Докато се любеха се беше стъмнило. Прозорецът на номер 12 светеше. Джуд застана до колата на Дона и огледа паркинга. Жена с две деца излезе от номер 14. Влязоха в една каравана. Изчака ги да тръгнат, прекоси паркинга до номер 12 и почука леко на вратата.
— Джуд е — каза той.
— Секунда.
След миг Лари отвори вратата. Джуд погледна вътре. Видя, че Санди седи по турски пред телевизора и гледа към вратата през рамо.
— Всичко ли е наред?
— Докато не ми изкара акъла преди малко, всичко си беше чудесно.
— Добре. Ще се видим по-късно.
Върна се в бунгалото на Дона. Тя седеше на пода между двете легла. Беше си облякла блузата и джинсите. Дневникът лежеше подпрян на сгънатите й колене. Той седна до нея. Остави пистолета до десния си крак.
— И двамата са добре.
— Чудесно. Да видим какво става с Лили. Ако си спомняш, лодката й се беше преобърнала.
— Точно така. И тя се удави във вълните на страстта.
— Което те накара и ти да направиш същото.
— Така ли стана?
— Ами да.
Джуд леко я целуна и тя се засмя.
— Стига вече — каза тя. — Заемаме се с Лили.
— Правилно.
